ИСТОРИЯ
Основите на модерната музикална култура в Стара Загора
се полагат в средата на 19 век. В края на столетието се създават и първите постоянно действащи църковни и светски хорове. Започват да се организират театрални представления, често с използване и на музикален съпровод. През 1897 година се създава музикалното дружество „Кавал“. Военния духов оркестър, училищните хорове, оркестри и музикално-театрални състави допринасят за бързата модернизация на културния живот в града. Не закъсняват и опитите да се представи в цялост и оперен спектакъл.
На 1 юли 1925 година е осъществена премиерата на операта „Гергана“ от Маестро Атанасов.
Диригент е Атанас Ковачев, режисьор – Мара Шопова, хормайстор – Златан Станчев. В главните роли: Гергана – Ничка Хаджимитева (Баталова), Никола – Георги Баталов, Христина – Радка Профирова, Дядо Недялко – Петър Тотев, Селим бей -Теню Велев, Мухтар ага – Стефан Георгиев, Баба Цона – Христина Георгиева. Събитието поставя и началото на първата постоянно действаща извънстолична опера в страната.
Следват Трубадур“ от Джузепе Верди с диригент Христо Маников, режисьор Мара Шопова, художник Тома Григоров и хормайстор Стефан Даскалов (24 април 1927) и „Севилският бръснар “ от Джоакино Росини, диригент Христо Маников, режисьор Димитър Христов, художник Васил Даалов и хормайстор Златан Станчев(4 декември 1927).
Постепенно дейността на Старозагорската опера се разширява.
На 22 март 1928 година се създава Районна опера – Стара Загора и район за обхождане Бургас, Търново и Пловдив. Малко след това е поставена и операта “ Травиата“ от Верди с диригент Александър Георгиев, режисьор Димитър Христов, художник Г. Карл и хормайстор Златан Станчев (30 юни 1928). От септември 1931 г. нейното наименование е Южнобългарска районна опера.
През 1933 г. е назначен и първият директор – Димитър Христов, а за диригент – Александър Георгиев. От 14 май 1934 г. трупата е преименувана на Старозагорска общинска опера. Под ръководството на Димитър Христов се възстановяват съществуващите постановки и се подготвя премиерата на операта „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе.
От 1942 Общината предоставя за репетиции на Операта бившата сграда на Радио Стара Загора, срещу Градската градина (днес Универсален магазин). По същото време ръководството на оперния театър се поема от младия диригент Ромео Райчев. Артистичното равнище на трупата се поддържа от режисьорите Христо Попов, Драган Кърджиев, Мишо Хаджимишев, Петър Райчев, Стефан Македонски, Георги Петров и др.
През 1946 година театърът се обособява като държавен културен институт – Народна опера – Стара Загора
под прякото ръководство и финансиране на министерството на информацията и изкуствата. Участията на оперните примадони Елисавета Йовович и Катя Спиридонова също допринасят за превръщането на Стара Загора в притегателен музикален център. В новите условия, с увеличаването на състава си и на професионално подготвени участници, Старозагорската опера намира сили да се обърне към по-мащабни заглавия от световната класика: „Продадена невеста“ от Б. Сметана, „Русалка“ от Ал. Даргомижски, „Кармен“ на Ж. Бизе, „Бохеми“ от Дж. Пучини, „Княз Игор“ от Ал. Бородин, „Въшебният стрелец“ от Вебер, „Бал с маски“, „Дон Карлос“ и „Симоне Боганегра“ от Дж. Верди. Създава се и балетна трупа със собствен репертоар. Все по-често започват да се поставят и нови произведения от български композитори.
Балетът „Кърджалии“ от Иван Димов (1959)
През 1971 е построена новата модерна сграда на операта
Проектанти са арх. Михаил Соколовски, арх. Борис Камиларов и арх. Цанко Хаджистойков. Подобрените технически възможности на сцената позволяват представянето на цялото богатство на оперно-балетен репертоар, включително и на гостуващи театри от страната и чужбина. Така, закономерно Декемврийските музикални дни, основани през 1967 г. прерастват през 1974 г. във Фестивал на оперното и балетното изкуство.
Дебютът на Димитър Димитров на старозагорска сцена (1959) – с основен принос за построяването на новата сграда на операта и създаването на Фестивала на оперното и балетното изкуство
На пет години веднъж, в рамките на фестивала, се провеждат Национални прегледи на българските оперни театри.
Откриването на новата сграда на операта с „Момчил“ от Любомир Пипков
През 70-те и 80-те години на 20 век се поставят заглавия като „Аида“ на Верди, “ Летящият холандец“ от Вагнер, „Борис Годунов“ от Мусоргски, „Силата на съдбата“ от Верди. Старозагорската опера поставя и редица произведения от съвременни автори – „Сън в лятна нощ“ от Б. Бритън, „Кола Брюнон“ от Д. Кабалевски, балета „Абраксас“ от Вернер Егк и др. На сцената на операта в Стара Загора през изминалите години от историята на фестивала са се състояли 14 премиери на български заглавия.
Грамофонна плоча по случай 60 годишнината от основаването на оперния театър в Стара Загора (1985)
Принос за професионалните постижения през този период имат диригентите Ромео Райчев, Симеон Фетваджиев, Димитър Димитров, Веселин Ненов, Михаил Попов, Иван Димов, Божидар Бонев, Богдана Попова, Анастас Анастасов, Красимир Къшев, режисьорите Георги Петров, Михаил Хаджимишев, Стоян Велев, Румен Нейков, художниците Петър Русков, Мария Трендафилова, Иван Йорданов, Венера Нследникова, Мария Диманова, Борис Стойнов, Цветанка Стойнова, Димо Костадинов, хореографите Асен Манолов, Теодорина Стойчева, Асен Гаврилов, Маргарита Арнаудова, Неделчо Изов, Снежана Дескова.
През 1991-2010 г. сградата на операта е опожарена и възстановена.
Спектакловата дейност е пренесена първоначално в Синдикалния дом, Дома на транспортните работници (1993-1997) и възстановената сграда на театъра (1997-2009). Деветнадесет години след пожара, на 5 октомври 2010 г., в Деня на Стара Загора, с премиерата на операта „Кармен“ от Жорж Бизе, оперната сграда отново отваря врати.
Днес Държавна опера – Стара Загора е театър с богат репертоар с оперни, оперетни, балетни, детски спектакли и симфонични концерти. Театърът е гостувал и на международни сцени в Европа и Америка.
