Втора световна война, денят е 20 декември 1943 г., когато групировка от 150 американски бомбардировачи се насочва за поредната бомбардировка над София. Това е следствие от решението на правителството на Богдан Филов да обяви „символична война“ на Великобритания и САЩ. България не води активни бойни действия заради дипломатическите си отношения със СССР, но това не спира заповедта на министър-председателя на Великобритания – Уинстън Чърчил да започнат въздушни удари срещу нея. Като повод той изтъква факта, че България е немски съюзник.
Бомбардировките над България са в периода от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г. Последната голяма бомбардировка над София е на 20 април 1944 г. Пратени са над 2500 изтребителя и тежки бомбардировачи. Срещу тях в защита са около 80 български летци изтребители от София, Карлово, Скопие и Ниш и 30 немски изтребителя, базирани в София. Бомбардирани са общо 168 населени места. Хвърлени са 45 265 разрушителни и запалителни бомби, общо 4350 тона. Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да се затрудни работата на спасителните екипи. Като част от военната пропаганда пресата предупреждава населението за пуснати бомби във вид на детски играчки. Загиват 4208 души и са тежко ранени 4744. 88% от загиналите са граждански лица – жени, деца и стари хора.
В бомбардировките на 20 декември 1943 г. живота си загубва един от героите на България. Димитър Списаревски е български офицер, летец изтребител, посмъртно награден с ордена „За храброст“. Роден е през 1916 г. в гр. Добрич. Той е едно от най-ярките имена в българската авиация.
В този последен ден за него, 60 „летящи крепости” „Либърейтър” Б-24 с охрана от 50 изстребитела „Лайтнинг” се насочват към София. Българските летци смело се изправят с едва 36 машини. Задачата на Списаревски е да атакува бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците знаят, че трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата. Отбранявайки небето над столицата, в първия си и последен боен полет, Списаревски сваля една и се врязва със самолета си в друга „летяща крепост”, като сваля и нея, но загива и самият той. Българските летци свалят 10 самолета – 3 бомбардировача и 7 изтребителя.
Целта на Списаревски е постигната – американските бомбардировачи не успяват да спуснат смъртоносния си товар върху столицата.
Самолетът му пада в околностите на София и само по сребърната верижка разпознават останките.
Най-близък очевидец на разигралата се сцена е американски пилот, който разказва след това: „Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно. Летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към земята наша „летяща крепост“, и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния. Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!“.
Друг пилот от вражеската част, участник в боевете на 20 декември заявява по-късно: „ Българските пилоти бяха по-добре тренирани и по-ожесточени, отколкото всички други, срещу които сме се изправяли.“
Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно по време на своето лечение в болницата, моли да се види с майката на Списаревски, за да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.
Димитър Списаревски умира на 27 години. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците. Той оставя ярък отпечатък не само в българската, но и в световната история.
По повод неговата геройска постъпка „Радио Лондон“ излиза с обръщение: „Български летци, ние знаем, че сте храбри и сте готови да браните до смърт своята Родина, но няма смисъл да се блъскате в нашите „крепости”. Защото вие сте малко, а ние сме хиляди!”.
Както знаем, България няма пленено бойно знаме, защото българският воин не побеждава с численост, а с храброст.
Думите на летецът-герой към неговите войници остават паметни: „Аз съм се венчал за България. Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.“
