Арванитите са етническо малцинство в Гърция. По-компактно населяват селищата в Атика в близост до Атина – Спата, Макрополо, Коропи, Каливия, Куварас, както, Коринт и островите Евбея, Саламин, Спецес. Според международни статистики, позоваващи се на гръцки източници, арванитите са 2% от населението на Гърция. Част от арванитите използват арванитика, или арванитски език.
Произходът на арванитите е спорен, но се приема, че те са от южноалбански произход. Албанците ги имат за гърцизирани православни албанци. Гръцките антрополози ги считат за потомци на древноепирските племена, които са се интегрирали напълно в гръцкото общество. Съществуват различни взаимноизключващи се хипотези за времето на заселване на това население по местата на които го откриваме днес. Според гръцки историци и лингвисти, арванитите са албаноезично християнско население, което в края на 16 век е наемно, и служи като моряци във венецианския флот и активно участва в битките срещу османците (виж битка при Лепанто).
Арванитите в Атика пазят късни спомени за произхода си. Родовата им традиция е съхранила най-ранни спомени от времето на Али паша Янински, който пристига в Атика начело с военни отряди от арванити, придружени от жените и децата си, които се заселват около Атина, а част от тях и в Пелопонес. Местните предания сочат арванитите за войници на Али паша Янински, които с течение на времето се смесват с местното гръцко население и научават гръцки език. Тази теза е възприета в официалната гръцка историография за произхода на арванитите. Има запазени исторически сведения, които сочат че през 19 век арванити живеят под Акропола до т.нар. Арванитска порта. По това време арванитите служат като охранители и войници на войводата Хаджи Али Хасеки.

