Хунза (Burish) е наименованието на народа, обитаващ долината Хунза в областта Каракорум, Пакистан. Според различни източници населението на долината е между 15 и 80 хил. души.
Хунзите говорят неиндоевропейския, бурушаски език, на който húnzo означава „връщане на лъка“, т.е. „дом на стрелеца“ или „жител на Хунза“. Пишат на арабска азбука във варианта ѝ, използван в Пакистан. Процентът на грамотност е много висок.
Хунзите се различават от съседите си, бидейки по-високи и с по-светла кожа от околните, но не са толкова сходни с алпийския европейски тип като нуристанците и калашите. Според изследванията на ДНК групи от племето по мъжка линия родословието им показва генетична връзка с циганите и говорещите на памирски езици афганистанци.
Те носят и източноазиатски генетичен фонд, което доказва, че поне част от предците им произхождат североизточно от Хималаите от земите на днешен Китай.
Повечето хунзи приемат през 1904 година да принадлежат към либералния исмаилизъм, разновидност на шиитския ислям.
Всички сватби се провеждат в средния четвъртък на декември. Майката на жениха прекарва първия месец с младото семейство в ролята на водач и учител: „Бракът е прекалено важен, за да бъде оставен на случайността“.
Традиционно храната е предимно растителна (ечемик, просо, елда, пшеница, царевица, картофи, кайсии, праскови, бадеми, орехи), основана главно на суровоядство, и млечни продукти, като месо се е яде само в редки случаи.
На чернобялата снимка: Хунзки раджа и членове на племето, 19 век
