Герасим Тодоров е водач на може би най-голямата от горянските чети, които водят въоръжена борба срещу комунистическата власт в България. Един от нейните организатори е Михаил Думбалаков от село Сухо (Солунско). Той е последният останал жив от тримата братя Думбалакови (Трендафил Думбалаков загива през 1907 г. на Ножот, а Димитър Думбалаков загива като командир на Трети македонски полк на Единадесета македонска дивизия през 1915 година). Друг участник в четата е подполковник Димитър Цветков от Смилево. По същото време начело на горянска чета в Родопите е полковник Иван Гологанов от село Крушово, Серско (внук на възрожденеца Иван Гологанов от село Търлис, събрал песните за Веда словена на Стефан Веркович). Неговият брат Александър Гологанов загива през октомври 1916 година като подпоручик на 10-та рота на Деветнадесети пехотен шуменски полк. В Гърция Иван Гологанов създава Български противоболшевишки легион на народното спасение (1946 – 1949) и ръководи центъра за българи емигранти в Драма.
Така, за разлика от своите събратя в Костурско и Леринско, които са въвлечени в комунистическото партизанско движение в Гражданската война в Гърция, дейците на ВМРО и техните потомци в Източна Македония оглавяват въоръжената борба с комунистите.
На снимките – Герасим Тодоров с децата си и паметникът на четниците в село Влахи в Пирин.
