Когато гърците отричаха византийското си минало и гледаха на Византия, като поробител. Гръцката историография е продукт на гръцката национална държава. По време на основаването на новата държава основополагащият мит е този за възкресяването на митичния феникс. Неговото значение е, че самата Гърция възкръсва, подобно на митичния феникс, след като е била подчинена на македонци, римляни, византийци и турци. Константинос Схинас, първият ректор на Атинският университет през 1837 г., използва метафората за поробената Гърция, предадена от македонците на римляните и в последствие от византийците на турците. Това е първата официална представа за гръцка история след Освободителната война от 1821 г. Като последствие първият период, който е въведен в националното историческо съзнание, е класическата Античност. Присвояване на този период е установено по време на влиянието на Просвещението в Гърция, около петдесет години преди гръцката революция и, макар не без несъгласие или възражения от поствизантийската традиция на православната църква, има доказало силно надмощие в националното съзнание на съвременните гърци. Неприязънта на Волтер, Гибън и Хегел към Византия, с други думи отрицателното отношение, развито към нея в рамките на Просвещението, не е позволило по това време тя също да бъде включена. Освен това, откакто „Елинизмът” като културна конструкция на западната цивилизация се възприема от елинофилите като възраждане на Античността в модерна Гърция, отхвърлянето на византийския и всякакви други исторически периоди между класическите векове и гръцкото въстание от 1821г. е неизбежно. За да бъдат преодолени огромните различия между класическия идеал и действителността на модерна Гърция, концепцията за залеза и упадъка е неизбежна. Според Байрон в „Странстванията на Чайлд Харолд” (2: 73) Съвременна Гърция е „тъжен спомен за отминала слава”. Присвояването на минала култура е дълъг процес. Много време изминава между приемането на Византия като част от националния наратив и реалния интерес на историците към Византия и използването ѝ в полето на националния символика и представяне. Византия не е реабилитирана в училищните учебници до края на XIX век.; Византийският музей е основaн едва през 1914 г. и първите преподаватели по византийско изкуство и византийска история са назначени в Атинският университет през 1912 г. и 1924 г.
Със съкращения от: https://balkansbg.eu/…/287-elinizmat-i-sazdavaneto-na…
