ДРАГОМИРЦИ КУКУШКО

Драгомирци или Драгомир (на гръцки: Βαφιοχώρι, Вафиохори, катаревуса Βαφειοχώριον, Вафиохорион, до 1928 година Δραγομίρ, Драгомир^[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония със 781 души население (2001г/

На 2 km северно от селото е открито праисторическо селище от бронзовата епоха, обявено в 1987 година за защитен паметник.^[2]

Църквата „Свети Георги“ в Драгомирци е от 1806 година.^[3][4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Драгомирци (Dragomirtzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 90 домакинства, като жителите му са 400 българи.^[5]

Към края на ХІХ век селото е чифлик на солунския банкер Саул Модиано. В 1904 година драгомирчани взимат под наем селото от Модиано за 7 години, но преди изтичането на този срок го откупуват изцяло.^[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. 480 е населявано от 480 жители българи.^[7] В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгомирци (Dragomirtzi) има 616 българи екзархисти и функционира българско училище.^[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Драгомирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[9]

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 117 семейства и 478 души гърци бежанци.^[10]

Според гръцки източници сега в селото има преселници от село Шарково Ямболско т.нар кариоти

Родени в Драгомирци

•  Георги Делев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[11]
•  Гоне Вардалиев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева^[12]
•  Димитър Атанасов Георгиев – Марчето (1920 – 1944), български партизанин^[13]
•  Лазар Ников, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев^[14]
•  Мино Топлев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета^[15]
•  Мито Главов (Мицо Глаов, 1888/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина^[16]
•  Мицо Наков (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота и Четвърта рота на Четиринадесета воденска дружина^[17]
•  Трайко Гьотов (1870 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
•  Христо Бандулов (1867 – ?), български просветен деец
•  Янак Гонов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета^[18]
•  Янаки Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина^[19]
•  Янаки Стояов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Трета солунска дружина^[20]