Никола Дунев Стайчев е български офицер, генерал-майор от пехотата, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота от 33^-ти пехотен свищовски полк и командир на дружина от 7^-и пехотен преславски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Никола Стайчев е роден на 16 февруари 1880 г. в Ески Джумая (днес Търговище), Княжество България. През 1903 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. През 1906 г. е произведен в чин поручик, а през 1910 г. в чин капитан. Служи в 19^-и пехотен шуменски полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Майор Никола Стайчев взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) командир на рота от 33^-ти пехотен свищовски полк, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия „за бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас.^[1] На 27 февруари 1917 г. е произведен в чин майор. През войната служи и като командир на дружина от 7^-и пехотен преславски полк, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.^[2]

След войната на 30 август 1919 г. е произведен в чин подполковник. Служи към щаба на 6^-и пехотен търновски полк, след което е началник на Врачанското военно окръжие и на Плевенското военно окръжие. В началото на 1923 г. е назначен за началник на Плевенския гарнизон^[3] и взема участие потушаването на Юнското въстание, което е най-масово именно в Плевен.^[4] По-късно служи отново в 6^-и пехотен търновски полк. На 6 май 1925 г. е произведен в чин полковник. На 23 септември 1928 сдава командването на 2^-ри пехотен искърски полк.^[5] През 1928 г. поема командването на 8^-и пехотен приморски полк, на 3 октомври 1933 г. произведен в чин генерал-майор, а през 1932 г. поема командването на 8^-а пехотна тунжданска дивизия. През 1934 г. е уволнен от служба.

След 9 септември 1944 г. заради участието си в потушаването на Юнското въстание е арестуван и осъден.

Генерал-майор Никола Стайчев умира на 26 януари 1955 в Плевенския затвор.^[6]

Семейство

Генерал-майор Никола Стайчев е женен и има две деца – Иван и Евламбия.

Военни звания

• Подпоручик (1903)
• Поручик (1906)
• Капитан (1910)
• Майор (27 февруари 1917)
• Подполковник (30 август 1919)
• Полковник (6 май 1925)
• Генерал-майор (3 октомври 1933)

Награди

• Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас (1917)
• Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1921)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1903)

Бележки