Българският Еднажден преди да стане Игнажден
Според Г. Велев и книгата му „Българският народен календар“ на 21 декември, когато денят е най-кратък т.е. зимното слънцестоене, е бил празникът Игнажден. Или така нареченият Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването към него е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември.
Днес ще ви разкажа приказка. За стари времена. За земята на духа и народа на слънцето. Приказка, която води началото си от времето, в което българите почитали слънцето и го обичали. Приказка, която няма как да бъде разделена от магията, защото е изтъкана от нея.
Някога много, много отдавна слънцето било специално за българите. Слънцето било живот! Самото то било живо същество. Почитали го и го обичали от сърце. Наричали го Райко. Целият им живот зависел от него. Българите знаели, че без светлината му животът е немислим и вплели своите слънчеви познания в народната вяра. В обредите, обичаите и песните си. В шевиците, приказките и легендите. И понеже слънцето било живо, всяка година то се раждало, живеело и умирало. После се раждало отново и продължавало преродено новия си живот. Пътят му по небосвода бил определен от зимното и лятното слънцестоене, както и от пролетното и есенното равноденствие. На 21/22 декември е зимното и това народът ни отбелязва с Игнажден. На 21/22 юни е лятното и в миналото тогава бил празнуван Еньовден. По-късно празникът е преместен на 24 юни. Игнажден и Еньовден разделят годината и бележат цикъла на раждане, живот и смърт.
Според някои изследователи българската нова година започвала на Игнажден. Тя била съобразена с движението и пътят на Райко. Тогава Старото слънце умирало и се раждало Новото. Нощ на тайни и чудеса! Особена нощ, в която желанията се сбъдвали, ако знаеш как да си ги наречеш. Но раждането изобщо не е лесен процес. То изисква време и усилия. Тази нощ Старото слънце умирало и започвал тридневен процес, по време на който се раждало Новото- 21/22, 23, 24 декември. Числото три е сакрално и свещено не само в християнската религия. То е било сакрално и за предците ни много преди да познават християнството. Три е код. Това е кодът на нашата реалност. И макар да не са имали точно тези понятия и знание, предците ни са усещали инстинктивно колко важно е това число. Точно затова три са дните, в които слънцето се мъчи преди да се роди. Както и самото човешко раждане, така и слънчевото са резултат от усилия и трансформация. Така на 24 декември Бъдни вечер или както предците ни са казвали Млада Бога, се раждало Новото слънце. След приемането на християнството представите и понятията се смесили. Старата вяра се преплела с християнската религия. Така народът ни започнал да разказва, че на Игнажден започнали родилните мъки на Дева Мария и тя три дни се мъчила. Накрая през нощта на Бъдни вечер, родила Млада Бога. Така старата вяра се смесила с новата в единна сплав. Ако, обаче, човек има сетива и знае как да търси, ще открие, че тя не е изчезнала. Все още си съществува, намира се в сърцевината на новата. На 24 декември се празнува раждането на Младенеца, а преди християнството, раждането на Новото слънце. Названието Млада Бога прекрасно се вписва и обхваща и раждането на Исус, и раждането на Новото слънце.
Трапезата и обредността на Игнажден са богати.Вечерта преди празника стопанката подрежда празнична трапеза, отрупана с постни ястия. Меси обреден хляб. Така тя престоява и на сутринта първият човек влязъл в двора се кани тържествено да се нагости на празничната трапеза. Той е наречен Полазник и е човекът, по който се гадае каква ще е новата година. Ако е богат, добър, здрав човек, такава ще е годината на семейството, което го гощава. Той разчупва обредната пита, взима от вареното жито и го хвърля към огнището като нарича и благославя: „Колкото жар в огнището-толкоз здраве и берекет през годината!“ „Амин“- отвръщат останалите. След това стопанката прави кръг от мъжки пояс на двора и захранва в него пилетата. Да си стоят у дома, да не бягат по чужди дворове. Следи много внимателно на този ден кокошките да снасят яйцата в полозите, защото за старите българи яйцето е било символ на света. Днешният ден е символизирал новия свят и затова всички яйца трябва да са на правилното място у дома. Та да не се обърка редът на нещата през годината. Внимава се да не се излиза никъде с празни джобове и нищо на заем да не се дава. Също така и нищо да не се изнася от къщата, за да не се опразни тя през годината.
На латински игнат означава огън, огнен. Огънят в представите на предците ни е бил олицетворение на слънцето. Ето защо никак не е случайно, че последният ден от живота на Старото слънце е наречен Игнажден или още Еднажден. Мъдри хора са били старите българи! Когато са искали да скрият знание правели са го умело и изкусно! Затова се гордея, че произхождам от народа на слънчевите, от народа на будните и светлите, от народа на първите!
Именици: Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Пламен, Пламена
Жасмина Тонева Бушева-Кацарска
Снимка: интернет
Използвана литература: „Празниците на българите с легенди и предания“ Н. Ников
