На 17 декември 1949 г. е обесен в Централния Софийски затвор бележитият деец на БКП Трайчо Костов, осъден на смърт за шпионаж, антипартийна дейност и вредителство
ТРАЙЧО КОСТОВ – „ВРАГЪТ С ПАРТИЕН БИЛЕТ“
доц. д-р Петър Ненков
В 2.30 часа в нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година в Централния софийски затвор е обесен Трайчо Ккостов, осъден за антипартийна дейност, шпионаж в полза на Великобритания, заговорничество с Тито, предателство към СССР, вредителство в народното стопанство.
Увертюрата към неговата смъртна присъда започва с искането му СССР да си плати разходите, направени от България за издръжката на войските на Трети Украински фронт, базирани в страната ни след 9 септември 1944 г. и да се отнася равноправно с България, като външно-търговски партньор, което изважда от равновесие Сталин .
През 30-те години на миналия век , той емигрира в Съветския съюз, тъй като е заплашен от арест и съд у нас като виден партиен функционер на нелегалната БКП. В Москва е избран на ръководна длъжност в Изпълкома на Комунистическия интернационал. Става член на Болшевишката партия. По-късно е назначен в Балканския секретариат на Коминтерна . Преподава в Марксистко-ленинския университет. Става политически съветник на видния деец на Гeрманската комунистическа партия Вилхелм Пик, който завежда балканския секретариат. През 1935г. тайно се завръща в България за да помогне за преодоляването на погрешния лявосектански курс на ръководството на комунистическата партия.Избран е за ръководител на партията.
През 1942 г. е арестуван от полицията и заедно с още седмина членове на военното ръководство на ЦК на БКП – Антон Иванов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, полковникът от Червената армия Цвятко Радойнов, Петър Бояджиев, Атанас Богданов и Антон Попов е хвърлен в затвора . Вместо смърт чрез разстрел като тях, получава доживотна присъда и веднага се разнасят грозни слухове, че е станал агент на Никола Гешев, за да спаси кожата си. Истината обаче е друга . Бившият му съученик от гимназията в София и син на известния професор Александър Теодоров – Балан, Станислав е личен секретар на цар Борис III. Той ходатайства пред царя, по молба на съпругата на Трайчо Костов, Люба Топенчарова. По време на един лов, Балан изтъква пред монарха, че Трайчо Костов е участник във войните за национално обединение и е награден с орден за храброст, че е отличен ученик, студент, голям родолюбец и българин с главно “Б“, който трябва да се запази за бъдещето, защото са малко такива като него. И за свое учудване успява да склони царя да замени смъртната му присъда с доживотен затвор.
След излизането си от затвора на 9 септември 1944г . Трайчо Костов отново заема ръководни постове в българското правителство и в ЦК на БКП. По време на посещението в Москва, Йосиф Висарионович Сталин грубо му сваля очилата и го хока, като момченце пред всички за указанието му да не са дават сведения за стопанската дейност на България на съветските специалисти, командировани у нас. Сталин нарича това указание на Трайчо Костов – ”жест, достоен за Тито”, с който бе скъсал вече официални отношения .
Старата изпитана рецепта за саморазправа с Троцки, Бухарин, Зиновиев, Каменев и Пятиков и други инакомислещи партийни функционери бе пусната в ход . Първо бе настроено общество, чрез организирани масови митинги, на които бе заклеймен империалистическия слуга и британски шпионин Трайчо Костов. На тях се изказват редица оратори, всред които и бъдещият партиен лидер Тодор Живков. Без да знаят истинската причина за атаките срещу Трайчо Костов, хората са подават на масовата психоза и тези, който само до преди няколко месеца са викали : “Осанна“ за героя на антифашистката съпротива у нас, сега крещят в истерия “ Разпни го!”
На практика се получава един рядко срещан парадокс – този, който защитава икономическите интереси и суверенитета на страната е обявен за шпионин и вредител от своите идейни съмишленици, които му устройват жалък съдебен фарс, дирижиран от Москва и прикриват истинските си намерения с фалшиви лозунги.
Най-яростно атакуват Трайчо Костов, неговите довчерашни покровители Георги Димитров, Васил Коларов и Антон Югов. Той е свален от поста – министър председател и е назначен за министър на подземните богатства и мините . Впоследствие е назначен за директор на народната библиотека “Кирил и Методий”.
На свиканите партийни пленуми в София и Пловдив, редовите комунисти като един застават зад политиката на ЦК на БКП срещу изменника Трайчо Костов, заклеймяват го и искат неговото изключване от партията. И то не закъснява. Припомнят думите на вожда Сталин: “Костов е нечистоплътен и опасен човек!”Това по същество е подписването на неговата смъртна присъда, далеч преди истинското й произнасяне от съда.
На 10 юни 1949 г. той е арестуван, а на 11 юни с.г. е изключен от ЦК на БКП. Заедно с него са арестувани около 200 души. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб започва съдебният процес срещу него, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Обвинението ръководи министърът на правосъдието Минчо Нейчев и министърът на вътрешните работи Руси Христозов. За помощ в организацията на процеса от СССР в България са насочени видните функционери на МГБ полковник Михаил Лихачов и полковник Лев Шварцман. Един от главните свидетели на обвинението е Андрей Праматаров, бивш ръководител на разузнаването и контрразузнаването в царска България, сподвижник на Никола Гешев!? Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски. При произнасянето на присъдата Трайчо Костов отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания.Впоследствие той насилствено е изведен от залата, докато пледира своята невинност.
Така Сталин, след като смазва парламентарната опозиция у нас, се саморазправя и с „враговете с партиен билет” в комунистическата партия . Към концлагерите в Белене, Богданов дол, Персиан и Слънчев ден, заедно с анархисти, социалдемократи, радикали и земеделци, се отправят и хиляди видни дейци на комунистическата партия, бивши легендарни партизански командири и политзатворници, като генерал Славчо Трънски , полковник Денчо Знеполски, който лежи 3 г. в лагера в Белене, шефът на военното разузнаване , генерал Здравко Георгиев, полковник Делчо Симов, генерал Стоян Трендафилов и други. След освобождаването си генерал Вранчев споделя: „Тези джелати ме биха така, както и фашистката полиция не ме е била. А най-много боли от свои…“
След историческия 20 конгрес на КПСС, когато бе развенчан култа към личността на Сталин и Априлския пленум на ЦК на БКП от 1956г., Трайчо Костов и останалите екзекутирани партийни функционери бяха посмъртно реабилитирани, но невинно пролятата им кръв слага позорно клеймо върху ръководството на комунистическата партия в онова смутно и трагично време.
