На 18 декември 1850 година е роден големият приятел на България и поддръжник на българската национална кауза, ирландецът Джеймс Баучер
доц.д-р Петър Ненков
Джеймс Баучер се ражда на 18 декември 1850 г. в Бръф, графство Лимерик, Ирландия. Баучер завършва Кралското училище на Портора в Енискилън, също така и дъблинския Тринити Колидж, а после учи в Кингс Колидж Кеймбридж. Получава хуманитарно и музикално образование. Ориентира се към адвокатството, но професионалните му планове са осуетени от нарастваща глухота, заедно с липса на финансови средства.
Става учител по английски в Итън Колидж заради стремеж към журналистическа кариера; там преподава 10 години. По това време започва да става известен на широката публика, в частност заради статия относно британската политика на депортиране в Ирландия. Първите му статии привличат вниманието на вестник „The Times“.
През 1888 г. 38-годишният Джеймс получава задачата от вестника да отразява случващото се на Балканите. Работата му, като кореспондент на вестника започва в Румъния.След това отива в България, където прави репортаж за първата обиколка на княжеството от княз Фердинанд.
През тези си първи 3 години на Балканите Баучер работи като независим журналист, предлагайки статиите си на вестник „Таймс“, на „Фортнайтли Ривю“ и на други британски вестници. Бързо става експерт по балканска политика. Проявява интерес към бунтовете и военните конфликти в България, Гърция, Албания, Македония и Румъния. Изпраща дописки до Лондон за първите олимпийски игри на модерната епоха, организирани от барон Пиер дьо Кубертен в Атина през 1896 г.
В началото на XX век Джеймс Баучер е сред най-влиятелните европейски журналисти. Неговите статии са четени от министри и държавници. Води редовно кореспонденция с Балканския комитет и камарата на общините, която оценява неговия придобит опит. Също така сътрудничи с Енциклопедия Британика, за която пише статиите „Гърция“, „Румъния“ и „България“ в няколко издания. Става постоянен кореспондент на „Times“ през 1892 г.
Баучер редовно е обвиняван за пристрастност към българското дело от гръцките автори, за своята подкрепа към идеята за присъединяване на Македония към България. В същото време обаче критикува методите на управление на българското правителство. По този повод княз Фердинанд пише гневно писмо до директора на „Times”, който обаче подкрепя своя кореспондент. Налага му се за известно време да напусне България.
По времето на образуването на Балканския съюз преди Първата Балканска война играе роля на таен посредник между правителствата. Чрез него по време на престоя му в Атина през пролетта на 1911 година са осъществени първите контакти между българското и гръцкото правителство, довели по-късно до съюза между двете страни.
Когато разногласията му с българските власти са изгладени, Баучер се завръща в София. В статиите си Баучер критикува остро клаузите на Букурещкия мирен договор от 1913 г., който смята за изключително суров към България. Баучер упражнява своята репортерска дейност и през Първата световна война. Опитва се да убеди българските власти да влязат във войната на страната на Антантата.
При влизането на България в Първата световна война, той напуска страната ни и упражнява репортерската професия от Русия, след което се завръща в Лондон. Пенсионира се през 1918 г. Благодарение на голямата си пенсия, той се мести в София, където се сдобива с жилище. Той активно подкрепя българската национална кауза на Парижката мирна конференция след Първата световна война . Със своите публикации в британската преса Баучер изразява симпатията си към България и българския народ.
В края на живота си пише мемоари и статии за бъдещето на Балканите. Умира на 30 декември 1920 г. в София. Тялото му е изложено за поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“. След това, съобразно последната му воля, е погребан близо до Рилския манастир в Югозападна България – чест, оказана единствено на този чужденец. Разрешението е дадено специално от цар Борис III.
на снимките: Джеймс Баучер играе ръченица в прочутата картина на проф. Иван Мърквичка „Ръченица“, Баучер в българска народна носия, гробърт на Баучер в Рилския манастир и неговият бюст-паметник в София.
