Всред първостроителите на българската държава и армия, взели активно участие в обществено политическия живот,се нарежда и генералът от пехотата Данаил Николаев .
Той е роден в южния бесарабски град Болград на 30 декември 1852 г. в семейство на преселници от Търновско и Сливенско .
Този град дава на българската военна армия цяла плеяда изтъкнати пълководци, като генералът от пехотата Георги Тодоров, генерал-лейтенант Георги Назлъмов, генерал-майор Иван Златанов, полковник Стефан Кисьов, полковник Стефан Краев, полковник Никола Карастоянов и други.
Всред тях с особено сияние блести звездата на генералът от пехотата Данаил Николаев . Данаил Никлоаев завършва болградската гимназия “Свети Кирил и Методий”.
През 1873 г., заедно с братовчед си Стефан Кисьов постъпва във волноопрделящата се рота на 54-и Мински пехотен полк .
След двегодишна служба кандидатства и е приет в Одеското военнопехотно училище.
В училището учи заедно с бъдещите командири в българската армия – Аврам Гуджев, Петко Стоянов, Сава Муткуров, Атанас Узунов, Коста Паница, Андрей Блъсков , Атанас Дуков , Димитър Филов, и Стефан Краев .
През 1875 г. той завършва пълния курс на обучение.. През 1876 г. се среща в Букурещ с поета – революционер Христо Ботев, преди заминаването му с чета за България и поема присърце неговата заръка да работи за бъдеща свободна България, като военен специалист .
След завършване на военнопехотното училище в Одеса ,служи известно време в Кишинев.След това излиза в отпуск и се записва доброволец в българо-руската волонтирска бригада на руския генерал Михаил Черняев .Взема участие в Сръбско-турската война от 1876 г. Сражава се с турците при Гамзиград, Бабина глава и Митровица. Награден е за проявена храброст със сръбски военен орден.
Когато на 24 април 1877 г. руския император Александър II обявява своя Манифест за война с Високата порта, хиляди млади българи , всред които и Данаил Николаев се записват доброволци в българското Опълчение.
На 8 юли 1877 г. е произведен в чин подпоручик от руската армия , а на 10 август – в чин поручик . Назначен е за командир на рота в пета опълченска дружина . През август 1877 г. се сражава, като лъв срещу ордите на Сюлейман паша на Шипка.
През януари 1878 г. Данаил Николаев проявява героизъм в сражението при Шейново с армията на Вейсел паша. В състава на колоната на генерал Скобелев, той вдига в решителен миг своята опълченска рота в атака и участва в превземането на един от най-важните редути . В самия редут той е ранен в крака.
След битката местните хора кръстили могилата на която се намирал турския редут – Дончова могила. За тази си постъпка през март 1878 г. Данаил Николаев е награден с високия руски орден за храброст „Свети Георги“ – 4 степен .
След Освобождението Данаил Николаев служи като млад офицер в Източнорумелийската милиция. Първоначално е назначен за командир на 1-ва, а след това и на 2-ра дружини и началник на Военното окръжие в Пловдив .Произведен е в чин щабс капитан, а на 15 ноември 1883 г. в чин майор от руската армия .
Взема дейно участие в акта на Съединението .В нощта на 5 срещу 6 септември 1885. вдига войските, излезли на маневри и лагеруващи край Пловдив и влиза в града на тепетата заедно с голямоконарската чета на Продан Тишков – Чардафон Велики. Те арестуват турския генерал-губернатор Гаврил Кръстевич – Треперко паша и завземат държавните учреждения в града .
Още същия ден е издадена прокламация на БТЦРК за създаване на Временно правителство на Източна Румелия. В него е включен и майор Николаев.
Като най-старши офицер той заема длъжността главнокомандващ на Източнорумелийската милиция. Със заповед № 4 от 9 септември 1885 г. майор Николаев е назначен за началник на Търново-Сейменския отряд. На 11 септември е повишен в звание подполковник.
И докато българската войска се дислоцира на турската граница, очаквайки агресия от Османската империя . войната нахлува в българските предели съвсем неочаквано от запад. . Сръбският крал Милан мотивирайки се, че Съединението нарушава статуквото, родено с Берлинския договор на Великите сили, осигурил си могъщата подкрепа на Австро-Унгария, решава да нападне младата българска държава.
На 29 октомври 1885 г. със заповед на военното министерство източният и западният корпус на българската армия минават под командването на подполковник Данаил Николаев .
След вероломното нахлуване на сръбските войски в нашите предели , българските прикриващи отряди успешно задържат за няколко дни настъпление на Нишавската армия към София .
В тежки метеорологични условия Южнобългарските войски с едни безпримерен марш, нямаш аналог в нашата военна история , се отправят от турската граница към Сливница, където се разгаря решителната битка въвъ войната.
С пристигането на Сливнишката позиция подполковник Николаев поема командването на Западния корпус от майор Аврам Гуджев.
След отблъскване на настъплението на сърбите при Сливница 5 -7 ноември 1885 г. , българската армия преминава в решително контранастъпление, групирана в две колони начело на които са подполковник Димитър Филов и майор Аврам Гуджев. Въпреки отчаяния отпор на сърбите при Цариброд, Драгоман и Пирот, те са разгромени и обърнати в бягство .
В полевия лагер на българската армия се явява лично австро-унгарският посланик в Белград граф Кевинхюлер-Меч и заявява на княз Александър Батенберг, че ако българите продължат настъплението си към Ниш и Белград, ще срещат на своя път освен сръбската кралска армия и императорските австро-унгарски войски. И това е краят на тази кратка, но кръвопролитна война на двата братски славянски народи .
Тя остава завинаги образец на пълководческото майсторство, проявено от младите български офицери и се превръща в триумф на българското оръжие . Заради огромния си принос за победата, подполковник Николаев е произведен от монарха предсрочно в звание полковник и е награден пръв в българската армия с новоучредения орден за храброст “ Св. Георги” на 29 ноември 1885 г.
След войната младият полковник взема дейно участие в политическите борби за надмощие между русофили и русофоби. Той осъжда категорично военния преврат срещу княз Александър Батенберг, организиран от офицери – русофили и неговото екстрадиране зад граница.
С помощта на началника на Пловдивския гарнизон, подполковник Сава Муткуров, председателят на Народното събрание Стефан Стамболов успява да овладее положението и връща Батенберг за кратко на престола. Съдбата на княза обаче е решена от руския цар Александър III и той абдикира от трона .
Съставен е регентски съвет от Георги Живков, подполковник Сава Муткуров и Стефан Стамболов , който предлага за поста военен министър – полковник Николаев.
В обстановка на терор и остра политическа конфронтация, група офицери- русофили организират бунтове в гарнизоните Русе и Силистра . Те са смазани безкомпромисно от войсковите части, верни на властта . По заповед на военния министър , полковник Николаев майор Рачо Петров заминава за въстаналите гарнизони, за да разследва и осъди заловените заговорници .
Независимо , че повечето от тях са легендарни герои от национално-освободителната борба и Сръбско-българската война, като Олимпий Панов, Атанас Узунов и Димитър Филов, те са осъдени на смърт и екзекутирани на 22 февруари 1887г. на брега на Дунава .
По негова заповед военните формирования, участвали в преврата, са разформировани, а бойните им знамена – изгорени.
След избора на Фердинанд I за български княз, Данаил Николаев напуска поста военен министър и е назначен за негов военен съветник (1887–1893). Въпреки , че няма завършена генералщабна академия, на 14 февруари 1891 г. той става втория български офицер след Сава Муткуров, който е повишен в звание генерал-майор.
Назначен е от княз Фердинанд за инспектор на пехотата.
Участва в специалната делегация по време на бракосъчетанието между княз Фердинанд I и принцеса Мария Луиза. На самия прием му е накърнена честта и той си подава оставката.
Оглавява, като запасен генерал Върховния Македонски Комитет – ВМК. Като такъв обаче не възприема революционната тактика и стратегия и четническата борба в Македония на Гоце Делчев, което е основна причина за разрива между ВМОРО и ВМК. През 1897 г. той подава оставката, като председател на ВМК. На 15 ноември 1900 г. е повишен в звание генерал-лейтенант.
Със заповед на княз Фердинанд отново е върнат в армията и назначен за княжевски флигел адютант .През 1907 г. лично княз Фердинанд го награждава с Орден „Св. Александър“ I ст. с брилянти..През същата година . за втори път е назначен за военен министър и ръководи подготовката на българската армия за предстоящата Балканска война . Остава на този пост до 1911 г. , когато окончателно излиза в запаса.
Участва с правителството и княза в паметния акт на обявяване независимостта на България на 22 септември 1908 г на историческия хълм Царевец в Търново.
На 19 май 1909 г става първият български офицер произведен в най-високото звание в българската армия – генерал от пехотата .
През Балканската война 1912-1913 г. старият воин е мобилизиран и отново надява униформата .Назначен е за началник на Ямболския укрепен район.
На празника на армията – 6 май (Гергьовден) 1936 г. генерал Николаев е награден лично от цар Борис III с най-високото българско отличие – Орден „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“.
Макар и вече сляп, на 85 годишна възраст той е избран на 12 юли 1937г. от цар Борис за кръстник на неговия син и престолонаследник Симеон Търновски . Този жест има символичен характер, тъй като генерал Николаев е живата история на Третото българско царство и е кръвно свързан с живота на армията.
Избран е за почетен председател на дружество “ Сливница”, на дружеството на кавалерите на военния орден за храброст и на централното поборническо опълченско дружество.
Въпреки , че е активен член на Съюза на запасното войнство , отказва да поеме неговия председателски пост .
Четиридесет и четири годишният му син, подполковник Николай Николаев загива трагично при терористичния атентат в църквата “ Свето Неделя” ,организиран от нелегална комунистическа група на 16 април 1925 г.
В негова памет той дава 10 хиляди лв. за учредяване на фонд във Военната академия за награждаване на отличниците на випуските – кавалерист и пехотинец .
На 19 май 1934 г. Военният съюз, след като завзема с преврат политическата власт, решава да промени турските имена на много местности и селища у нас.
В чест на патриарха на българското войнство, генерал Николаев – пловдивското село Калъчлий приема неговото име и се преименува в Николаево . От 1966 той става квартал на град Раковски.
Той е убеден германофил и желае силно и искрено през Втората световна война победата на Хитлер над Русия , която според него винаги е била враг на българската държава.
На 29 август 1942 г умира в курорта Банкя, щастлив, че е видял обединението на Майка България !
