На 16 декември 1869 г. е роден един от създателите на ВМОРО, доктор Христо Татарчев
доц.д-р Петър Ненков
Христо Татарчев е роден на 16 декември 1869 година в град Ресен. Първоначално учи в Ресен, а от 1882 до 1887 година в Брацигово и в Пловдив. През 1885 г., като гимназист в Пловдив участва в подготовката на Съединението, организирано от БТРЦК. По препоръка на началника на тайната полиция на БТРЦК Спиро Костов за агенти и куриери на комитета са приети Христо Татарчев, Пере Тошев, Андрей Ляпчев и Петър Кушев.
Той се включва, като доброволец в последвалата Сръбско-българска война 1885 г. Завършва гимназия в Пловдив в 1887 година и заминава да учи медицина в Цюрих.
От 1890г. учи в Университета „Фридрих Вилхелм” в Берлин, където се дипломира като лекар на 18 юни 1892 г. От средата на септември 1892 година Христо Татарчев е назначен за лекар в българската мъжка гимназия в Солун.
През лятната ваканция на 1893 година Татарчев обикаля големите градове на Македония Гевгели, Дойран, Струмица, Радовиш, Щип, Кочани, Кратово, Куманово, Скопие и Велес за да проучи политическото и икономическото състояние на българското население и „положението на страната и главно на българщината“. През август в Солун се запознава с Даме Груев.
На 23 октомври 1893г. Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Андон Димитров, Петър Попарсов и Христо Батанджиев създават ВМОРО. За образец на устава и наредбата на организацията те използват „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов.
На 27 август 1894 г. Христо Татарчев председателства Ресенския конгрес на ВМОРО. Решава да участва в изборите за църковно-училищен околийски общински съвет в Солун и получава 90% от гласовете, но след манипулация от страна на екзархийската партия не взима поста.
Христо Татарчев е избран за председател и на Солунския конгрес от лятото на 1896 г.. От този конгрес организацията започнала да се нарича БМОРК, като към нея се присъединява и Одринска революционен окръг и се изпраща Задгранично представителство в София, за да поддържа тесни връзки с ВМОК, българското правителство и политическите партии.
За първи представители са изпратени Гоце Делчев и Гьорче Петров .
Христо Татарчев е заточен от турската власт в Подрум кале в Анадола , заедно с другите ръководители на ВМОРО след аферите от 1901 г.. Заедно с Христо Матов и Пере Тошев е помилван на 19 август 1902 г., по случай рождения ден на султана.
На 30 август в Гърция е затворен по скроено обвинение за участие в убийството на гръцки лекар. Под натиска на правителството на Княжество България е освободен. Заминава за София, за да стане член на задграничното представителство на ВМОРО.
Между 2 и 4 януари 1903 г. в Солун се провел втория Солунския конгрес на организацията, който взел решението за вдигане на Илинденско- Преображенското въстание. Задграничните представители приели решенията и заработили за подготовката му.
Христо Татарчев и Христо Матов оглавили създалото се в началото на 1903 година благодетелно братство за подпомагане на пострадалите в Македония и Одринско.
След въстанието те връчват „Мемоар на Вътрешната организация“ на българската и световната общественост, в който е описан хода на въстанието, участниците в него и жертвите от страна на мирното население.
Турското правителство се свързва с Христо Татарчев, като иска от него проект за реформи в Македония и Одринско, който той своевременно съставя и праща чрез посредник.
Влиза в конфликт с поддръжниците на Яне сандански и не участва в дейността на ВМОРО до Кюстендилския конгрес от март 1908 година, където е избран за съветник на задграничното представителство.
След Младотурската революция 1907 г. открито подкрепя Съюза на българските конституционни клубове, но не участва в дейността му. През 1910 година е избран за запасен член на ЦК ан ВМОРО.
През Балканската война 1912-1913 г. Христо Татарчев е лекар в Българската армия. За 15 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание изнася реч в Крушево.
След двете национални катастрофи на България Христо Татарчев продължава да се занимава с революционна дейност. През есента на 1920 година участва в създаването на Македонска федеративна организация.
Неразбирателството му с Тодор Александров е причина да напусне България и да се засели със семейството си в Торино. Пише мемоарии статии за вестниците „Македония“, „Заря“, „Вардар“. Става близък приятел на Иван Михайлов.
Заселва се временно в родния си Ресен след ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ април 1941 г. от България. По късно се връща в София, но през 1943 г. след бомбардировките се мести в Нова Загора. През 1944 г. Иван Михайлов му предлага поста на президент на Независима република Македония, но той отказва.
След войната в резултат на започналата комунистическа политика на репресии към дейците на ВМРО и македонизацията, заминава за Торино, Италия където умира на 5 януари 1952 г. На 23 октомври 2010 година костите на Христо Татарчев са положени с тържествена церемония в Централните софийски гробища .
