На 15 декември 1882 г. в село Мерхамлъ е роден войводата – спасител на тракийските българи Димитър Маджаров ,
доц.д-р Петър Ненков
След обявяването на Балканската война 1912-1913 г. се включва във втора рота на Лозенградската партизанска дружина на войводата Михаил Герджиков и участва в освобождението на редица селища по черноморското крайбрежие.
През втората Балканска война 1913 г., когато българската армия е прехвърлена в Македония, за да се сражава с бившите си съюзници – гръцките и сръбски войски, Тракия е оставена без въоръжена охрана и турската армия се възползва от това, за да я реокупира безпрепятствено.
В Дедеагач влизат гръцки войски. Последиците от това за местното българско население са жестоки. За него настъпват злокобни дни. Подложени на непрестанни нападения от башибозука, в Дедеагач се събират от околните села около 12000 тракийски българи с добитъка си и качената на каруци, покъщина. Те са подмамени от европейските консули, които им обещават сигурност и покровителство.
Много скоро след изтеглянето на гръцките войски от града, в него навлизат турците . Те подкарват българското население, като стадо добичета на заколение към Марица. Целта е то да се прехвърли на отсрещния бряг и там да бъде ограбено и избито.
В този драматичен момент на помощ на колоната от отчаяни хора се притичват на помощ двете чети на Димитър Маджаров и Руси Славов.
На 23 септември те устройват засада между Дедеагач и Фере и нападат турския конвой на нещастния бежански керван. В завързалия се бой и в суматохата успяват да се спасят хиляди българи, които се отправят под закрила на четите през планината към българската граница.
При преминаването на река Арда – тогава граница между България и Османската империя, жертва на сляпата ярост и дивия фанатизъм на башибозука стават стотици хора от колоната, които са простреляни безмилостно или брутално заклани.
Ако не са били четите на Димитър Маджаров и Руси Славов броят на жертвите щял да бъде още по-голям. Затова за българското население, прокудено насила от бащините огнища в Беломорска Тракия , Димитър Маджаров и Руси Славов се превръщат във войводи – спасители.
След Втората световна война Димитър Маджаров заминава с българската правителствена делегация на мирната конференция в Париж, за да отстоява българските интереси в Западна Тракия. За съжаление Парижкият мирен договор от 1947 г. узаконява една неправда и решава областта да остане под гръцко владение, което се посреща с покруса от тракийските българи.
На 25 ноември 1949 г. Димитър Маджаров умира в Кърджали, където е погребан. В знак на признателност през 1959 г. село Ятаджик, край което през 1913 г., закриляните от четите на Руси Славов и Димитър Маджаров тракийски бежанци преминават граничната река Арда, днес е преименувано на негово име – Маджарово.
на снимката : Димитър Маджаров и проф. Л.Милетич над тленните останки на избити тракийски българи.
