На 14 декември 1932г. умира Мария Иванова Сутич – Йонка, или Шутич. Една от най-великите български революционерки и национална героиня, участничка в славното Априлско въстание в бунтовната 1876г. Единствената жена в състава Хвърковата четата на легендарния Георги Бенковски.
Родена на 25 май 1859г. в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) в семейството на абаджията Ангел хаджи Петков и Елена, в кв. Вароша в близост до църквата „Св. Богородица” в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик). Учи в местното килийно училище, при учителя Илия Икономов. Като девойка е взета от роднинското семейството на Георги Консулов за помощничка в домакинството.
Омъжва се за далматинеца от Дубровник, Иван Сутич, който работи като специалист по изграждащата се тогава край Белово железопътна линия на барон Хирш. Преподава за кратко в училището в Голямо Белово.
В своите „Записки по българските въстания” (изд. 1981г. стр. 342), Захари Стоянов определяйки възрастта на Мария пише: „млада жена на 17-18 години, родом от Т. Пазарджик.”
През Април 1876г., в обиколките си из селата, Хвърковатата конна чета, водена от Георги Бенковски, посещава и Белово. След тържественото посрещане на четата пред къщата на свещ. Михаил Радулов, председател на местния революционен комитет, Бенковски и по-първите лица са поканени в дома на Иван Сутич на закуска. Заедно с жена си, Иван Сутич решава да тръгне с четата. Тогава Бенковски казва на Захари Стоянов:
„Запиши че, днес на 27 априлий с нашата чета се присъединява и госпожата на Ивана Шутича, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята.”
Мария е единствената жена, която се включва в състава на четата. Ето как трогателно я описва Захари Стоянов, в моментите когато споделя участта на четниците в Тетевенския балкан: “Героинята ни, госпожа Йонка, на която досега не се слушаше гласът, и на която бялото лице в разстояние на два дни беше заприличало на мъртвешко, като всяка къщовница жена, била си отделила настрани в дисагите още две-три пити хляб и до половин ока сирене за черни дни. Но сега, когато подир малко щяхме да имаме топъл хляб, тя намерила за излишно да носи сухите кори, които и раздаде по малко на момчетата с малката си ръчичка, като нафора. Друга по-голяма добрина на госпожа Йонка ѝ не трябва на този свят…“.
При едно сражение при с. Липян, Тетевенско, Мария е заловена с част от българите, участници в четата и далматинците. Заедно с мъжа си, тя е откарана в София и прекарва три месеца в мрачните килии на Черната джамия. Арестуваните са подложени на изпитания, подигравки и безброй унижения. Мария устоява и на опитите да я потурчат.
В резултат на застъпничеството на чуждите консули и най-вече на чуждото поданство на мъжа ѝ, Мария и Иван са освободени.
Наскоро след Освобождението в 1878г., мъжът й умира и Мария остава вдовица. Останала без средства за живеене, в 1898г., тя подава молба до Народното събрание да ѝ бъде отпусната пенсия. Обаче молбата й както и на други участници във въстанието е отхвърлена. По-късно, след промяната на закона за поборниците й е отпусната малка поборническа пенсия.
През 1907г. Мария се омъжва за Димитър Овчаров, който е бил началник на пощата в кв. „Кършияка” в Пловдив. Тя няма родени свои деца. Осиновява двете по-малки деца на втория си съпруг: син, Борис Димитров Овчаров (роден на 17 март 1898г.) и дъщеря, Мара Димитрова Овчарова (родена на 26 август 1906г.). Борис завършва право и работи в Търговската камара в Пловдив. Със съпругата си, Павлина (Паунка) имат дъщеря Недялка Борисова Овчарова (р.1940г.), лекар по професия, доцент. Тя остава неомъжена. Мара Овчарова завършва Селскостопанското училище в Пловдив. През 1940г. се омъжва за Петко Георгиев Събев (1904-1988г.) от Копривщица., който е учителствал в продължение на 24г. Имат една дъщеря – Таня Петкова (р. 1941г.)
Мария Сутич умира на 14 декември 1932г., забравена от местните власти, споделила съдбата на Македонски и други Вазови герои и на още повече действителни герои. През 2006г. по инициатива на Регионален исторически музий-Пазарджик, нейн бюст-паметник, изработен от скулптора Спас Киричев, бе поставен в алеята на възрожденците в родния ѝ град.
