На 14 декември 1874г. в Пирдоп е роден Никола Петков Пушкаров. Български революционер и национален герой. Първият български почвоизследовател и родоначалник на почвознанието у нас, както и деец на ВМОРО.
Брат е на генерал Стоян Пушкаров. Основното си образование завършва в родния си град, завършва гимназия в София и преподава като учител в Мирково. В периода 1898-1901г. следва естествени науки в Софийския университет.
Преподава в Скопската българска гимназия, където става член на ВМОРО. В 1902г. получава задача от Гоце Делчев да укрепи Скопски революционен окръг. Никола Пушкаров е избран и за председател на Скопския революционен комитет. Преди началото на Илинденско-Преображенското въстание довежда от България чета от 18 души, сред които търновлиите Димитър Боянов, Тодор Николов Паница и Диме Баев, с които пренасят 100 кг динамит и 200 бомби.
При избухването на въстанието е началник на въстаническите сили в Скопски окръг. Четата му се състои от 18 души, между които трима дезертирали от Ломския полк войници от Търновско – подофицер Димитър Боянов, Тодор Паница и Димитър Баев, учителите Милан Ангелов и Александър Антонов, студентът от Петербург Христо Шалдев, руснакът гимназист от Тифлис, Роман Стефанович, а останалите са от Щипско, Кумановско и Велешко.
Четата му участва и в ново сформирана чета, заедно с войводите Сотир Атанасов, Атанас Мурджев и Димитър Ганчев. На 1 август четата на Пушкаров взривява линията при Новачани и дерайлира военна композиция с 32 вагона. На 3 и 5 август съответно, разбиват турско охранително отделение на моста на река Вардар и дават сражение във Ветърския манастир. На 20 август четата бяга през Враня в Кюстендил. Никола Пушкаров сформира нова чета, с която навлиза в Македония към Крива паланка, и през октомври след сражение в Пролесия се връща в България. Пушкаров е редактор на организационния бюлетин „Свобода или смърт“.
След въстанието Пушкаров се връща в България и се посвещава на научна работа. Занимавал се е с проучване на почвените типове и торопотребността им, създава първата почвена карта на България през 1931г. Жени се за Славка Чакърова-Пушкарова от Струга.
След Първата световна война е деец на Временното представителство на бившата ВМОРО.
Умира на 18 февруари 1943г.
Родната му къща в Пирдоп днес е къща – музей (Пирдоп, ул. “Никола Пушкаров” № 4).На неговото име е кръстен и Институтът по почвознание в София.