Либералните анализатори са в еуфорично очакване за поредното спасение на България. След изборите трима „приказни” герои ще формират „концентрирана сила”, която ще свали несправедливото и корумпирано управление. Статуквото ще бъде пометено от новите лидери на Промяната. Те „ще са реформаторите в бъдещия парламент” и ще извършат чудеса, каквито в политиката няма.
Пръв от великолепната тройка е бардът на чалгата, начело на въжделената „Има такъв спасител” /грешката е съзнателна, б.а./. Макар че партията му досега е

голяма черна кутия

Освен простотии и духовна нищета от рупора й „7/8” не се вижда нищо политическо: идеи, позиции,  програма, структури, „свежи” кандидати за слава. Само използваната „дъвка” референдум, който от пряка демокрация, например при „Брекзит” се изроди в опасна хибридна манипулация, финансирана от руските олигарси. Колко му е да стане и у нас.
Публична тайна е, че този проект е подкрепян от селянинът със самолета и на политическата сцена гастролира инкогнито президентската формация, която политолозите предвиждаха. Поредната партийна имитация, водена от гологлавия вожд на простаците. Потресаваща наивност, граничеща с глупост, е че

славеят на ъндърграунда

е носител на новото. Близък приятел на босовете на престъпната групировка ВИС с финансов център „Мултигруп”, почитател на Ахмед Доган /агент „Сава”/ и на Държавна сигурност, конструирала  олигархично-мафиотския модел /ОММ/ на управление, срещу която не е обелил лоша дума. Нито дума и против руската „пета” колона в България, която е мощен генератор на корупция в енергетиката и за нестихващите хибридни атаки на Кремъл срещу националната ни сигурност и евроатлантическа ориентация. За милионерът Трифонов номенклатурните богаташи, отмъкнали милиони, хазартните, медийните, енергийните босове, оръжейните „барони”, всички до един отрочета на БКП не са проблем, защото те заедно създадоха меркантилната пустота на битието, която трови и прогонва почтените българи.

Другата „звезда” на Реаниматорския блок ще бъде Амазонката на бедните и оскърбените, която надмина Иисус Христос /”Лазаре стани!”/,

надавайки боен вик „Изправи се, България”

Изправи се и тръгни към светлото бъдеще, което нейната партия БКП/БСП обещаваше на хората, но до него достигна и добре си поживя само комунистическата номенклатура. Мая Манолова винаги е била част от нея.
Руска възпитаничка,  „острие” на БСП в Народното събрание, тя опита да си надене граждански ореол и като омбудсман защитаваше „жертвите” на банките, предлагайки законови промени, нарушаващи основни правила в пазарната икономика. Управляващото мнозинство прие от демагогия някои от тях и след като предизвикаха хаос и щети на акционерите във финансовите институции, бяха отхвърлени.
След загубата на кметските избори в София нейният пропаганден модел  – „Лъжи безогледно, докато ти повярват”,  бе прекръстен на гражданска платформа, която амазонката „яхна” и полетя към низините. Естествено полетът катастрофира – долу не я чакаха възторжени тълпи от граждани, готови да я последват в поход срещу корумпирана власт. Затова Мая Манолова бързо ги захвърли  и на 23.05.2020 г. обяви, че ще участва на парламентарните избори. Падна маската на загриженост към хорските неволи и  лъсна безскрупулният политик, изстрелял  поредната грандиозна лъжа –  програма с 19 мерки за 3 милиарда лева, които за 19 месеца, до края на 2021 г. щели да съживят  икономиката. Обеща също да станат първа политическа сила и по нейната пътна карта държавата да се измъкне от кризата, причинена от пандемията и от управленската немощ на Борисов.
Но силицата и като безспорен

лидер в имитацията 

не стигна дори да организира своя партия и ще използва за изборите  две спряли движения: ДБГ, изоставено от Меглена, принцесата на гражданите, която се завърна на номенклатурната планета  и „Движение 21” на друго червено „острие” Татяна Дончева, бивш адвокат на „Мултигруп” и настоящо кречетало. С тези „патерици” жената воин се сили да прескочи летвата от 4 %. Явно разчита на избиратели с отрицателен коефициент на интелигентност, които ще забравят генетичната и връзка с комунистическата диктатура, със задкулисната власт на червени „олигарси” и престъпници като братя Галеви, многобройните и лъжи и манипулации.
Въпреки срамното минало и фалшивият политически профил на тези прехвалени и превъзнасяни „герои” „Демократична България” ги припозна за партньори в Реаниматорския блок. Лесно е да направиш този порочен избор, когато си политически безполова коалиция от две ляво-либерални формации и конформистки дясната ДСБ. Този генетичен дефект на „Демократична България” /не сме леви, нито десни/ позволява  всякакви компромиси, спекулативни съюзи и неизбежна ценностна деградация. Това провали  Реформаторският блок, който влезе в управлението заедно с „ГЕРБ” и АБВ на агент „Гоце”. Не илюзия, а отчайваща глупост бе да очакваш  заедно с участници в „скритата власт” да реформираш съдебната система и да смачкаш корупцията. Сега ще наблюдаваме „Дежа вю” в друг формат, защото статуквото се декомпозира/без „ГЕРБ”/ и трансформира в нови образи: Вождът и Амазонката, които замениха употребените Меглена Кунева и Барека.

На вълната от критики на десните избиратели, че

общата омраза не може да бъде кауза

и нищо ценностно и политически почтено не ги свърза с тези съюзници разбойници  двамата „водачи” отговарят: Няма с кой друг. Твърдението е невярно, защото социологическите данни отразяват целенасоченото медийното фаворизиране на двете формации  и измамна привидност. Христо Иванов и Атанас Атанасов не  прогледнаха отвъд нея, защото им липсва най-важното лидерско качество – стратегическо виждане. Затворени в своята самовлюбеност и самодостатъчност  те превърнаха  „Демократична България” в

крепост на мъртвите надежди

Не направиха нищо, за да се отворят персонално към личности, общности, граждански сдружения, малки, но автентични  организации с дясна идеология. А само те биха преобразили коалицията в отворена, силна десница, но трябва да отидеш при тях, да ги ангажираш и въодушевиш. Обиколките по медийните студия  далеч не са достатъчни, за да спечелиш автоматично привърженици.
Това е другият тежък генетичен дефект на „Демократична България”, който не и позволи да разшири влиянието си, пропиля ценно време и  подкрепата и спада вместо да се увеличава. Лесният път в политиката по правило води до катастрофа.
Затова  хипотетичната алтернатива на сегашното управление ще бъде по-скоро лява, начело с БСП. Но още по-вероятно е да се получи ялов парламент, който да не може да излъчи правителство и да се проведат нови избори. Но срамът за „Демократична България” ще остане като напомним знаменитата реакция на премиера Уинстън Чърчил през войната: някой предлага да се намалят средствата за култура и Чърчил го срязва: „Ами тогава за какво ще се бием?”. За какво ще се бият десните избиратели щом техните представители захвърлят етичната и ценностна сърцевина на политиката и я превръщат в срамен бизнес?

*Панайот Ляков е професионален политик. От 1995 до 2001 г. е бил председател на Общинския и на Областния съвет на СДС – Пазарджик. Народен представител от СДС/ДСБ в 38-то и 39-то Народно събрание.
През 2008 г. защитава докторска дисертация в НБУ, в която модернизацията на политическите партии се свързва със съвременните управленски теории и се прилага компетентностен подход за изследване на тяхната конкурентноспособност. Изследването е базирано върху дейността на партиите СДС и ДСБ в периода 1997 – 2007 г.
Автор е на монографията „Партиите – компетентни или „мъртви” и на още пет книги, последната от тях „Кой уби СДС”.