Преди 20 години работех в една фирма, която се занимаваше с търговия на индустриални стоки. Аз бях в отдела, който продаваше инструменти. Там заварих един възрастен колега – бай Димитър. Още първите дни ми стори, че ховори странен български. Един от пърите пъти, когато го попитах „Къде да намеря … нещо си“, той ми отговори „От ваа страна“. Аз се засилих, влезнах в склада и … се усетих, че не ми ясно къде е това „ваа страна“. В последствие станахме много близки приятели и той ми сподели своята съдба. Той беше от Егейска Македония. Някъде от селата между Лерин и Драма, чисто българско село. Бил е роден и израсъл между двете световни войни. Разказваше как на всеки Илинден са идвали гръцките власти да ги тормозят и дори бият за да не го празнуват. Тогава са ставали най-големите сблъсъци. След ВСВ по време на гражданската война в Гърция, фронтовата линия между така наречените гръцки фашисти и гръцки партизани, е минавала през средата на селото им. От едната страна фашистите са прибрали всички мъже да воюват за тях, а от другата страна комунистите. Той е попаднал при комунистите. Минали са и са казали „Който не дойде с нас е наш враг и … разстрел“. Тръгнал с тях. Воювал против гръцките „фашисти“ подкрепяни от Англия и САЩ. Два пъти раняван. В тази война загубва и жената, която е обичал и повече не се жени. През 1949, след разгрома на комунистите, са ги изтеглили през Югославия, Албания и … се установява в Ташкент. Изкарва там 8 години. Изучава се. Става стругар. От там попада в Полша. Във Варшава и Краков изкарва около 5 години и пак работи като стругар по корабостроителниците. Някъде през 1962/63 попада в България. Работи и се пенсионира като стругар в ЗММ София. За жалост не оставя наследници. Много сме си говорили с него. Разказвал ми е, че дори е имало предложения да си върне имотите в неговото село, НО не като Димитър Ставрев, а като Димитриус Ставрос. Дали прие?!?! Е, колкото и арменците приеха предложението преди години от Турция, че ще им върнат имотите в Турция ако си сменят окончанията но „-оглу“! Та, колкото аз станах „Аджемяноглу“, толкова и бай Димитър стана „Димитриус Ставрос“!