Застрелянитѣ българи въ Битоля“. Василъ Николовъ Липитковъ. БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛИЗЪМ

Застрелянитѣ българи въ Битоля“. Василъ Николовъ Липитковъ. Снимката е на сръбскитѣ вестници и е направена въ битолския затворъ“. Вестник “Македония“ 28.06.1928 г.

Василъ Николовъ Липитковъ е роден през 1862г. в леринското село Любетино, Егейска Македония, днес Педино, Гърция.

Влиза във ВМОРО. Дългогодишен борец за освобождението на Македония срещу турци, сърби и гърци.

Във ВМОРО първоначално служи като куриер и главен снабдител на Леринския революционен район с оръжие. През лятото на 1903г. е участник в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на айтоско-любетинската чета и с нея се включва в превземането на влашкото село Невеска.

През май 1905 г. турските власти го арестуват и осъждат на 10 години затвор. През 1911 г. вече на свобода отново става нелегален и този път се бори срещу младотурците.

През Балканската война в 1912 г. В. Липитковъ е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в четата на Пандил Шишков. Участник в Първата световна война.

През 1927 г. е арестуван от сърбите след атентата срещу сърбоманина Спас Хаджипопов от 1926г. заедно с Никола Динев Абдураманов от Пътеле, Димитър Юруков от Битоля, Фидан Мойсов от Кукуречани и Павел Стоянов от Желево.

От 12 до 15.12.1927г. в Битоля тези българи са съдени от югославски съд. На 15.12.1927г. съдът осъжда В. Липитковъ на смърт. Апелативният съд потвърждава присъдата му. Осъдените са на смърт и са разстреляни на 21.06.1928 г. в Горно Оризари. В. Липитковъ загива на 66 години с мисъл за бъдещото освобождение на Македония, което не доживява.

Свидетели на разстрела записват неговите последни думи: “Македония е дала и дава още жертви за освбождението си, но тя ще бъде свободна! Да живее Македония!“

В. Липшитков не е забравен и е почитан след освобождението на Вардарска Македония от сръбска окупация през април 1941г. На 21.06.1941 г. по инициатива на Мицо Раманов, Пандо Турунджов, Ичо Краев от село Екши Су, Методи Петров от село Пътеле и Стоян Костов от Битоля в Горнооризарската църква с участие на български свещеник е отслужена тържествена панихида, в която участват много хора от град Битоля и селата, почитайки паметта на мъчениците от 1928г., убити от сърбите.

В комунистическата неевропейска държава Северна Македония тези БЪЛГАРСКИ мъченици от 1928г. НЕ СЕ ПОЧИТАТ. Паметта за тях е изгубена поради сърбокомунистическата държава политика на управляващите неотитовисти, потомци на комунистическите шумкари, извъшили геницида над българите в Македония след 1944г. вече в състава на комунистическа Титова Югославия.