Големите актьори обикновено са големи и като хора!
Точно такъв беше и Велко Кънев (светла му памет)!
Лично за мен той винаги ще си остане човекът, с който … играех табла в служебното кафе на народният театър.
Историята е такава. Мой много близък приятел беше шеф на реквизита на театъра (арменец като мен). През 1992-93 доста често отивах при него и от служебният вход ме пускаха да влизам без да го викат. Влизам за пореден път и жената на портала ми казва, че Оси (така му казваха на приятелят ми) е в кафето. Отидох там и той играеше табла с Велко Кънев. Вижда ме Оси и учудено пита:
– А, теб пък кой те пусна пусна тук?
В този момент се Велко се обръща към мен и ме пита:
– Ти арменец ли си?
Отговорих му:
– Да разбира се.
И тогава Велко каза на Оси:
– Е как няма да го пуснат.
Велко пак се обърна към мен:
– Знам че е излишно да пита, но нали можеш да играеш табла.
Тогава Оси се обади:
-Велко внимавай, Степан е отрасъл със старата генерация, професорите по табла (то така си и беше).
Велко тогава каза на Оси:
– Ти нали имаше работа. Бягай и ме остави се насладя на играта.
От тогава седмично поне два пъти горе/долу в продължение на година и половина, играех на табла с Велко Кънев.
Да не говорим, че искаше и да ми проверява студентската книжка за да е сигурен, че си взимам изпитите и всеки път се учудваше, че книжката не е от НАТФИЗ, а аз му отговарях, че за там такава не ми трябва. Това си ни остана и шега между нас двамата с … големият Велко Кънев
