Кемалистка Турция не признала наложения ѝ след Първата световна война Севърски договор, подписан от султанското правителство през 1920 г. С този договор главните сили на Антантата (Съглашението), си поделяли азиатските и африканските владения на Османската империя, а Гърция си присвоявала Източна Тракия с Одрин, европейския бряг на Дарданелите, целия Галиполски полуостров и голяма част от Западен Анадол с Измир. Още преди сключването на Севърския договор, на 19 май 1919 г., Ататюрк пристигнал в Самсун и призовал турците на освободителна война срещу окупационните войски на държавите победителки. През юни 1920 г. започнало голямото настъпление на кемалистките войски срещу гръцката армия в Западен Анадол. В тази армия били мобилизирани и мъжете, малоазийски българи, бежанци в Западна Тракия. Някои от тях наново минали през родните си села в Мала Азия, окупирани от гърците. Двадесетина малоазийски български семейства, изселили се в Западна Тракия и в България, решили да се върнат в родните си места в Мала Азия, като вярвали, че те ще останат гръцки. Повечето били смесени семейства българи и гърци. Годината 1922 е трагична за християнското население в Западен Анадол – гърци и българи и най-вече за гърците, които тогава заедно с бягащи и от други райони на Мала Азия наброявали повече от милион. Хиляди били избити и изклани. Мнозина се издавили в морето в Измир и в други пристанища, когато се опитвали да избягат с гръцки кораби. Турската артилерия потопявала корабите и лодките, пълни с хора. Снарядите падали върху поставените дъски-мостчета между гемии и кея и хората падали в морето. Близо един милион успели да избягат в Гърция. След 1922 г. в Западен Анадол не останали нито гърци, нито българи.
