НА 12 ДЕКЕМВРИ 1866 Г Е РОДЕН АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ – КЛУБ РОДОЛЮБИЕ И ОТЕЧЕСТВОЗНАНИЕ

Андрей Тасев Ляпчев е български политик от Македония. Изявен участник в Демократическата партия, през 1923 г. той се присъединява към Демократическия сговор и е начело на неговото умерено крило до смъртта си.

Той е министър-председател в правителствата управлявали България от 1926 до 1928 и от 1928 до 1931. Член-учредител е на Македонския научен институт. През 1910 година Андрей Ляпчев е номиниран от Христо Славейков за Нобелова награда за мир.

Андрей Ляпчев е роден на 12 декември (30 ноември стар стил) 1866 година в град Ресен, Македония, която по това време е част от Османската империя. Родоначалникът на Ляпчеви вероятно е влах, преселил се в града от областта Мъглен през XVIII век при потурчването на село Нъте (днес Нотия, Гърция).

Бащата на Андрей Ляпчев, Тасе Търпов (Ляпчето), е грънчар, един от видните граждани и известен привърженик на независимата българска църква. Андрей е шестият син в семейството. Брат е на българския общественик Евтим Ляпчев и на революционера от ВМОРО Никола Ляпчев, загинал през Илинденско-Преображенското въстание.

Андрей Ляпчев започва образованието си в родния си град, но след Априлското въстание през 1876 местното училище, както и много други български училища в Македония, е затворено. В продължение на три години той помага на брат си Георги, който се грижи за семейството след смъртта на баща им, в неговия магазин в Битоля.

През 1879 Андрей Ляпчев се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия. Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху него. След уволнението на Китанчев, през 1884 Ляпчев напуска Солунската гимназия и се премества при него в Пловдив, тогава главен град на Източна Румелия.

Заедно с други македонски ученици в Пловдивската гимназия, като Пере Тошев и Никола Генадиев, Ляпчев се сближава със Захари Стоянов и с препоръката на Спиро Костов е приет за член на Българския таен централен революционен комитет, подготвящ освобождението на Македония и Съединението на Източна Румелия и Княжество България.На 2 септември 1885 той е изпратен от комитета в Панагюрище, но по пътя е арестуван. Освободен е след осъществяването на Съединението на 6 септември.

След началото на Сръбско-българската война на 2 ноември 1885, цялата група се записват като доброволци в Първи опълченски полк, но по заповед на княз Александър I гимназистите са оставени в тила на напредващата армия. Те все пак стигат до превзетия Пирот, където са демобилизирани през декември и се завръщат в Пловдив.

След организирания от Русия преврат през лятото на 1886, довел до отстраняването на княз Александър I, и последвалата груба намеса на руски представители във вътрешните работи на България, Андрей Ляпчев се сближава с групата на крайните националисти, водена от Захари Стоянов, Димитър Петков и Димитър Ризов, важна фигура сред македонските емигранти по това време. Организирана от Ляпчев група дори нанася побой на консерватора Тодор Бурмов, макар самият Ляпчев по-късно да отрича участието си в случая.

През следващите месеци отношенията на Ляпчев със стамболовисткото правителство и Захари Стоянов охладняват и той се сближава с македонската група около Димитър Ризов. Напрежението между правителството и македонската емиграция се засилва след като майор Коста Паница е обвинен в подготовка на държавен преврат и е осъден на смърт. През лятото на 1888 Димитър Ризов публикува статии, силно критични към Стефан Стамболов, и е осъден на две години затвор. Издадена е и заповед за арестуването на Ляпчев, но той успява да напусне страната.

След падането на Стамболов през май 1894, Андрей Ляпчев се завръща в София. Тук той взима участие в кратко просъществувалата македонска група Млада македонска книжовна дружина. В началото на 1895 започва да пише в издавания от Димитър Ризов опозиционен вестник „Млада България“ и става един от основните му сътрудници и редактор.

По това време той смята, че нормализирането на отношенията с Русия е от ключова важност, и предлага някои оригинални идеи за постигането му – абдикация на Фердинанд I в полза на новородения му син, лична уния между Сърбия и България и дори обявяване на страната за република.

През март 1895 Андрей Ляпчев се включва в ръководството на новосъздадения Македонски комитет, първоначално като секретар, а по-късно като подпредседател. Член е на Върховния комитет до 1898 година. Той прави някои опити за координиране на дейността с тази на ВМОРО, но напрежението между двете организации нараства.

След 1897 Ляпчев постепенно се оттегля от ръководството на ВМК, но продължава да сътрудничи на организацията до нейното закриване през януари 1903. Той участва активно в създаването и редакторската дейност на вестник „Реформи“, печатния орган на комитета, и дори за кратко ръководи изданието.

След разцеплението на ВМОК Андрей Ляпчев се опитва да посредничи между двете крила, но без особен успех. Участва активно в обществената кампания в защита на българското население в Македония след Илинденско-Преображенското въстание и в събирането на средства в помощ на бежанците.

Андрей Ляпчев симпатизира на Демократическата партия създадена през 1896 от Петко Каравелов. Ляпчев вероятно познава Каравелов от времето в Пловдивската гимназия, но е въведен в близкото му обкръжение от Алеко Константинов. С времето той става близък приятел на семейството.

Ляпчев се превръща и в една от основните фигури в „Пряпорец“, вестникът на Демократическата партия. Той е сред основните участници в кампанията срещу въведения през 1900 от радослависткото правителство натурален десятък. По време на правителството на Каравелов (1901 – 1902) Ляпчев е назначен в Министерството на финансите и отговаря за преките данъци.

След смъртта на Петко Каравелов в началото на 1903, Демократическата партия е оглавена от Александър Малинов, а подпредседатели стават Андрей Ляпчев и Михаил Такев. Ляпчев става известен като водещ експерт на демократите в областта на икономическата политика.

Под силен натиск Цанков подава оставката си като лидер на партията и правителството и на 4 януари 1926 мястото му е заето от Андрей Ляпчев, който заема постовете на министър-председател и министър на вътрешните работи и народното

здраве до 21 юни 1931 г.

Още в програмната си реч на 5 януари Ляпчев очертава основните насоки в политиката на новото правителство – амнистия на политическите затворници и политика на бюджетни икономии, целяща стабилизация на икономиката. Близкият до Ляпчев журналист Григор Василев озаглавява статията си във вестник „Пряпорец“ по повод съставянето на правителството „Со кротце, со благо се отива надалеко“.

Във външната политика правителството на Ляпчев продължава сближаването с Италия и се ориентира към по-тясно сближаване със съглашенските сили и особено с Англия.От своя страна управляващите консервативни кръгове във Великобритания посрещат с надежда и доверие правителството на Ляпчев.

Ляпчев възприема идеята за подобряване на положението на българското население във Вардарска Македония с помощта на Великобритания. За разлика от твърдата англо-италианска ориентация на Ляпчев, опозицията начело с Цанков се стреми към сближаване с Югославия.

Относно националния въпрос Андрей Ляпчев изважда поуки от националните катастрофи и възприема идеята за мирна ревизия на границите и на тежкия Ньойски договор. България няма друг изход освен да търси пролука между противоречията на Великите сили и чрез дипломация да се ревизират границите. Това става основна цел на дипломатическите усилия при управлението на Ляпчев

През февруари 1927 година, в навечерието на изборите за XXII Обикновено Народно събрание, Андрей Ляпчев се среща с група представители на нелегалната БКП. С тях той се договаря партията да бъде легализирана под името Работническа партия, при условие че легалната организация не е формално подчинена на съветското правителство. Възстановени са и прокомунистическите организации, Независими работнически професионални съюзи и Работнически младежки съюз.

Парламентарните избори са проведени на 29 май 1927 година. Демократическият сговор и неговият коалиционен партньор Националлибералната партия получават 173 от 273 места в XXII Обикновено Народно събрание. В същото време Ляпчев успява да засили позициите на подкрепящата го фракция в партията за сметка на крилото на Александър Цанков.

В края на 1927 година България и Гърция сключват спогодбата Моллов-Кафандарис. Според нея българско население от Гърция се преселва в България, като в същото време етнически гърци от територията на България се преселват в Гърция. Противоречията между различните течения в Демократическия сговор довеждат до продължителна политическа криза през 1928 година.

Андрей Ляпчев се опитва да лавира между противостоящите страни и кризата се проточва с месеци. Ляпчев провежда разговори с Борис III, който поставя като условие за отстраняването на Иван Вълков напускането на кабинета и от Буров. В началото на септември Ляпчев получава мандат за съставяне на нов кабинет. В предложения от него състав не влизат нито Иван Вълков, нито Атанас Буров, но предложението не получава подкрепата на народняшката група в парламента и е отхвърлено.

Второто правителство на Ляпчев продължава политиката си по националния въпрос в общи линии. Заради бежанския заем държавният външен дълг на България нараства. В такива условия правителството на Ляпчев се нужда от втори заем, за да стабилизира лева.

След настъпилото временно помирение в Демократическия сговор, в края на 1928 е сключен стабилизационен заем, с подкрепата на Обществото на народите (ОН). Основната цел на заема е да рекапитализира Българска народна банка, като подготви условията за възстановяване на конвертируемостта на лева.

В това време в Югославия се провежда интензивна асимилационна политика, което обтяга отношенията с България и се стига до затваряне на границите между двете държави в 1929 година, която е отворена чак в 1930 година с втората Пиротска спогодба. Двете Пиротски спогодби са подписани в 1929 и 1930 година и представляват финал на стъпките към нормализиране на отношенията между България и Югославия и приобщаването на България към демократичната общност.

Изправен пред последствията от Световната икономическа криза и засилващия се натиск на лявата опозиция, в навечерието на парламентарните избори през 1931 Андрей Ляпчев подава оставката на кабинета.

След продължителни преговори с Демократическата партия не се стига до споразумение за образуване на временно коалиционно правителство и е направена само частична промяна, като в кабинета са включени двама представители на Националлибералната партия.

На 21 юни 1931 година са проведени първите парламентарни избори след 1920, протекли в сравнително нормална обстановка. Те са спечелени от Народния блок, коалиция, доминирана от БЗНС Врабча 1 и Демократическата партия. На 28 юни Андрей Ляпчев подава оставка и на следващия ден предава мирно властта на новосформираното правителство на Александър Малинов.

След парламентарните избори през 1931 здравословното състояние на Ляпчев се влошава. Той заминава за Берлин, където се установява, че е болен от рак на белия дроб. По време на половингодишното му отсъствие разногласията в Демократическия сговор продължават да нарастват.

Андрей Ляпчев се завръща в София на 11 март 1932, през есента на 1933 той отново заминава на лечение в Берлин и Кил, но болестта му продължава да се развива. В края на октомври той се завръща в България и умира в дома си на улица „Кракра“ №21 в София на 6 ноември 1933.