Когато няма исторически или други свидетелства на помощ идва езикознанието и по-точно един от неговите дялове – ономастиката – науката за собствените имена. Един от дяловете на тази наука се занимава с топонимите – имената на географски обекти, като държи връзка с друг дял – антропонимията – за личните имена.

Държейки връзка с вече доказани закономерности на езика ономастиката е способна да осветли някои тъмни кътчета от миналото. В едно такова тъмно кътче се откри топонима Бобовища (Бобовишта) – име на селище, разположено на южния бряг на Скадърското езеро. Днес селото е съставно на община Бар (средновековната Дукля).

Не разполагаме с исторически данни за уседнало българско население по тези земи. Знаем за Северна Албания и Косово, знаем за областта на средновековния град Рас и Шудиковския манастир в северна Черна гора, където са намерени старобългарски рунни знаци[1]. Знаем само за похода на цар Самуил, който сразява сръбската държавичка Зета в 1002 г. и я задържа до падането на България под византийска власт през 1018 г. Знаем, че Самуил обсажда близкия до Бобовища град Улцин.

Защо Бобовища говори, че в миналото тук е живяло население, което е говорило български език? По един белег, който е характерен само за българския език – създаване на съчетанието -шт от по-старо *-itj, но само в лични имена като основа.

Бобовища е с основа лично име Бòбо, от Бòрис. Не може да се мисли за зеленчука боб, тъй като трябва да се очаква *Бобище ‘място засадено с боб‘[2]. Името Бòбов дол – град северозападно от Дупница също не е от растението. Това име срещаме като Бободол в османски документи от 1576 г. Най-старото местно име Бобовци засега е от 1347 г., отразено в една от малкото български средновековни грамоти. Селищното название Бòбища, Костурско, също е патронимично (Заимов 2012а, 120).

Откъслек от топографска карта на Скадърското езеро, Черна гора

Точна успоредица е Бобовище (Бобовиште)  – селище, спадащо към община Равно, Федерация Босна и Херцеговина. Всъщност се намира източно от Дубровник. В Босна се откриват доста повече имена от този вид – например Чагоща.

Оказва се в околността на Бобовища има още едно селищно име, което подкрепя извода, че това е българско по произход название. Това е името на селата Острос – днес се дели на Велики и Мали Острос, също в община Бар.

Острос е название, което притежава задпоставен определителен член -с. Днес тази особеност на езика ни не е включена в книжовния език, но е запазена в диалектите – например родопския. За пример могат да се посочат следните топоними: Брегас – село, разположено североизточно от Берат, Албания. За него съобщава Афанасий Селишчев още в миналия век (1931, 297, 298). За пример от Северна България даваме селищното име Торос в Луковитско. Още един пример е село Патарос в Македония и рекичка с това име в околностите на село Дълго поле (Белоградчишко). Тия имена са образувани с член -с (-ъсъ), който в повечето случаи е свидетелство за старинност на тези имена (Селимски, с. 49). Накрая само да добавим, че това название няма как да е възникнало у говорещо сръбски население, защото този език не познава задпоставения член.

Откъслек от карта на Й. Заимов към статия в сб. „Етногенезис и културно наследство на българския народ“ (1971 г., с. 56). Показани са основните посоки на разселване на българите.

Надписът Babouisva върху карта на Пиер Лапи, 1827 г. (https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b530366906/)

Ето по какъв начин езика на земята – топонимията се явява пазител, ризница на минали състояния на езика, и дава сведения за историята на нашия народ, които поради различни причини няма откъде другаде да почерпим. Топонимът Бобовища добавя една щриха към историята на българите в тази част на Балканския полуостров.

КНИЖНИНА:

Заимов 2012 – Заимов, Й. Български водопис, T. I – a, T. II – б, В. Търново, 2012.

Мирчев 1978 – Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език, Сф., 1978.

Селишчев 1931 – Селишчев, Афанасий. Славянское население в Албании, Сф., 1931. < http://www.promacedonia.org/seli_sna/index.html >

БЕЛЕЖКИ:

[1] http://www.ivanstamenov.com/files/perper-pametnik.pdf < 21.04.2020 >

[2] Например Бобище при Големо село, Поляница (Риста Николић – Пољаница и Клисура, с. 145).