Бобовища край Скадърското езеро БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА ТОПОНИМИО – ЕЗИКЪТ НА ЗЕМЯТА

Бобовища край Скадърското езеро

Когато няма исторически или други свидетелства на помощ идва езикознанието и по-точно един от неговите дялове – ономастиката – науката за собствените имена. Един от дяловете на тази наука се занимава с топонимите – имената на географски обекти, като държи връзка с друг дял – антропонимията – за личните имена.

Държейки връзка с вече доказани закономерности на езика ономастиката е способна да осветли някои тъмни кътчета от миналото. В едно такова тъмно кътче се откри топонима Бобовища (Бобовишта) – име на селище, разположено на южния бряг на Скадърското езеро. Днес селото е съставно на община Бар (средновековната Дукля).

Не разполагаме с исторически данни за уседнало българско население по тези земи. Знаем за Северна Албания и Косово, знаем за областта на средновековния град Рас и Шудиковския манастир в северна Черна гора, където са намерени старобългарски рунни знаци[1]. Знаем само за похода на цар Самуил, който сразява сръбската държавичка Зета в 1002 г. и я задържа до падането на България под византийска власт през 1018 г. Знаем, че Самуил обсажда близкия до Бобовища град Улцин.

Защо Бобовища говори, че в миналото тук е живяло население, което е говорило български език? По един белег, който е характерен само за българския език – създаване на съчетанието -шт от по-старо *-itj, но само в лични имена като основа.

Бобовища е с основа лично име Бòбо, от Бòрис. Не може да се мисли за зеленчука боб, тъй като трябва да се очаква *Бобище ‘място засадено с боб‘[2]. Името Бòбов дол – град северозападно от Дупница също не е от растението. Това име срещаме като Бободол в османски документи от 1576 г. Най-старото местно име Бобовци засега е от 1347 г., отразено в една от малкото български средновековни грамоти. Селищното название Бòбища, Костурско, също е патронимично (Заимов 2012а, 120).

Откъслек от топографска карта на Скадърското езеро, Черна гора

Точна успоредица е Бобовище (Бобовиште)  – селище, спадащо към община Равно, Федерация Босна и Херцеговина. Всъщност се намира източно от Дубровник. В Босна се откриват доста повече имена от този вид – например Чагоща.

Оказва се в околността на Бобовища има още едно селищно име, което подкрепя извода, че това е българско по произход название. Това е името на селата Острос – днес се дели на Велики и Мали Острос, също в община Бар.

Острос е название, което притежава задпоставен определителен член -с. Днес тази особеност на езика ни не е включена в книжовния език, но е запазена в диалектите – например родопския. За пример могат да се посочат следните топоними: Брегас – село, разположено североизточно от Берат, Албания. За него съобщава Афанасий Селишчев още в миналия век (1931, 297, 298). За пример от Северна България даваме селищното име Торос в Луковитско. Още един пример е село Патарос в Македония и рекичка с това име в околностите на село Дълго поле (Белоградчишко). Тия имена са образувани с член -с (-ъсъ), който в повечето случаи е свидетелство за старинност на тези имена (Селимски, с. 49). Накрая само да добавим, че това название няма как да е възникнало у говорещо сръбски население, защото този език не познава задпоставения член.

Откъслек от карта на Й. Заимов към статия в сб. „Етногенезис и културно наследство на българския народ“ (1971 г., с. 56). Показани са основните посоки на разселване на българите.

Надписът Babouisva върху карта на Пиер Лапи, 1827 г. (https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b530366906/)

Ето по какъв начин езика на земята – топонимията се явява пазител, ризница на минали състояния на езика, и дава сведения за историята на нашия народ, които поради различни причини няма откъде другаде да почерпим. Топонимът Бобовища добавя една щриха към историята на българите в тази част на Балканския полуостров.


КНИЖНИНА:

Заимов 2012 – Заимов, Й. Български водопис, T. I – a, T. II – б, В. Търново, 2012.

Мирчев 1978 – Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език, Сф., 1978.

Селишчев 1931 – Селишчев, Афанасий. Славянское население в Албании, Сф., 1931. < http://www.promacedonia.org/seli_sna/index.html >


БЕЛЕЖКИ:

[1] http://www.ivanstamenov.com/files/perper-pametnik.pdf < 21.04.2020 >

[2] Например Бобище при Големо село, Поляница (Риста Николић – Пољаница и Клисура, с. 145).

Next Post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

Последните публикации

Welcome Back!

Login to your account below

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Add New Playlist