11 декември – Международен ден на планината
ХРИСТО ПРОДАНОВ – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН СТЪПИЛ НА „ПОКРИВА НА СВЕТА“
„Христо ти си голям мъж. Не заспивай . Ице ти си голям българин, моля ти се, не заспивай, не заспивай ! Към тебе идват хора!” – Аврам Аврамов, ръководител на експедицията.
доц. д-р Петър Ненков
Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Завършва Висшия Химико-Технологически институт в София. Като инженер-металург работи в Перник и в металургичния комбинат Кремиковци .
С алпинизъм се занимава от юношеските години. Осъществил е многобройни изкачвания в планините в България, в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите.
През 1984 г. се провежда национална алпинистка експедиция до Еверест. Христо Проданов е утвърден за заместник ръководител на експедицията по техническите въпроси. На 20 април, 1984 г. в 18.15 часа той се изкачва сам и без кислороден апарат на Еверест!
От тогава изминаха много години, но в паметта ме са се врязали няколко задъхани думички, накъсани от вълчия вой на свирепите хималайски виелици: ” Аз съм на върха!На върха съм, Христо!”
Това беше звездният миг на родния алпинизъм, триумфът на който посветиха силите няколко поколения алпинисти.За първи път българин беше стъпил на „третия полюс на планетата” – връх Еверест.
Помня, как у нас хората се прегръщаха с радостни сълзи на умиление от този факт. Страната ни изживя еуфория, която може да се сравни само завоюваното 4-то място на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г.
След това радостните емоции и чувството за национална гордост се смениха с напразните надежди, отчаянието и мъката от неизвестността и загубата на Христо Проданов.
В онези незабравими дни вестниците се разграбваха като топъл хляб, хората слушаха ежечасно новините по своите транзистори и радиоприемници, а вечерно време улиците опустяваха, когато се излъчваше информационната емисия по единствената тогава телевизия – БНТ „По света и у нас”.
От нея научихме, че преди да тръгне за Хималаите, дъщерята на Христо Проданов му дала, като талисман патенцето, с което той изкачи осемхилядния връх Лхоце, но баща й го върнал и взел със себе си една роза, едно кокиче, кичур от косите на Силвия и снимка на своя велик съгражданин Васил Левски .
В последната си картичка от подножието на върха пише:” Скъпа дъщеричке ще се опитам до 1 май да го яхна този Еверест !Когато тръгва към Катманду заявява на своята съпруга Виолета:„Отивам към най-голямата мечта на своя живот- Еверест!”
И докато в базовия лагер на нашата експедиция на 20 април ликуват, че за първи път българин е изкачил най-високия връх в света, по същото време на Еверест се разиграва трагедия. Христо Проданов стои половин час на върха, оставя на него своята фотокамера и започва да се спуска от върха по тъмно.
Върви по собствените си стъпки-нещо, което нито един алпинист в света до този момент не е правил. Температурите изведнъж рязко спадат. Извилата се снежна буря го принуждава да бивакува на открито, на височина около 8700 метра, наречена “зоната на смъртта”.
На 21 април сутринта в 10.24 часа по радиостанцията достигат откъслечните му думи: ”Аз съм тук над големия сив купен”. В жестокия студ, изкарал три денонощия без кислород, без храна и бивачни съоръжения, със сетни сили Христо натиска в 19.45 часа комутатора на своята портативна радиостанция.
От базовия лагер ръководителят на експедицията Аврам Аврамов усещайки че Христо Проданов губи сили и се предава в измамното блаженство на „бялата смърт”, се опитва да му даде кураж и крещи в ефира: „Христо ти си голям мъж. Не заспивай . Ице ти си голям българин, моля ти се не заспивай ! Към тебе идват хора! …”
Спомням си, как слушах със свито сърце тези сподавени от вълнение думи на ръководителя на експедицията, притиснал ухо до един малък транзистор и бях сигурен, че цяла България се моли да се случи чудо и Христо да оцелее всред ледената пустош и смразяващия кръвта студ..
Към предполагаемото му място, на помощ тръгва неговият голям приятел, алпинистът Людмил Янков. Той се движи бързо, въпреки снежната виелица и търси следи от него, но намира само раницата му.
Това са последните следи от живота на един голям българин, влюбен до полуда в планинските върхове, който прослави малката ни страна по света
С покоряването на Еверест – сам, без помощта на шерп и без кислородна бутилка и по „жестокия западен път” Христо Проданов се нарежда всред фалангата от световноизвестни алпинисти, като Райнхолд Меснер, Йежи Кукучка и други. Само за 33 дни той преодоля разстоянието от базовия лагер до върха , което е рекорд за този труден маршрут . Освен това, той е първият човек, изкачил Еверест още през месец април и четвъртият човек, изкачил се на върха – сам.В общия списък на изкачилите върха алпинисти е 155-ти .
За своя спортен подвиг – символ на силата на човешкия дух той е награден посмъртно с най-високото отличие на социалистическа България – орден „Герой на Народна Република България“.
Приживе той често говори за Еверест с голяма любов и блестящи от вълнение очи. За него върхът е сякаш живо същество и той се прекланя пред него, като божество, което го примамва от много време със своята недостижимост, за да го направи накрая завинаги свой пленник .
За неговия подвиг поетът Анастас Стоянов написа прекрасно стихотворение
БЪЛГАРСКИЯТ АЛПИНИСТ
Търсете българския алпинист,
търсете го, дори и век да мине;
в дълбока бездна или звездна вис –
не толкоз лесно българинът гине!
Търсете го по онзи вечен склон,
върху челото на Земята – там е,
направил от ръцете си пилон
за святото, за българското знаме….
..Търсете го край онзи свят пилон,
не в урагана, не сред снегопада,
защото българин – по стар закон! –
от знамето си по-далеч не пада.
