В днешната ни програма ще ви запознаем с Чаталхьоюк, който е голям древен град от Новокаменната и Каменно-медната епоха, намиращ се в южната част на Анадола. Съществуването му е датирано в периода 7500–5700 г. пр.н.е. Той е най-големият и най-добре запазен досега открит неолитен град.

Чатал Хююк е разположен издигнат над пшеничените полета на Конийската низина, югоизточно от днешния град Кония (древният Икониум) в Турция, на около 140 км от двукратерния вулкан Хасанда. Източното селище формира хълм, висок около 20 m над низината по време на най-късното заселване в Новокаменната епоха. Също така има и още едно селищно хълмче на изток и малко византийско селище на няколкостотин метра на изток. Праисторическите хълмови селища са изоставени преди началото на Бронзовата епоха. Река Чаршамба тече между двете хълмчета, така че къщите са построени върху наносна глина, която може би е била важна за земеделието по това време.

През различните периоди градът имал от 5000 до 8000 жители. Археолозите не откриват следи от големи различия в общественото положение и имуществото им. Жените и мъжете били равнопоставени. Помещенията със стенописи служели за религиозни обреди или за съвещания на родовите първенци. Най-почитана била Богинята Майка – покровителка на растителния, животинския и човешкия свят. Мъжкото божество било почитано в образа на бик.

През новокаменната епоха започва развитието и на земеделието и се поставят и основите на животновъдството. Опитомяват се кокошки, овце, кози, крави и магарета. Започва отглеждането и на първите видове пшеница. Също така през този период се скъздават и специализират и отделните занаятчийски и професионални групи. В Чаталхьоюк е имало шивачи, майстори на оръжия и на оръдия на труда. По всяка вероятност през този период започва и натуралната търговия.

Селището е открито през 1958 година и тук започват археологически разкопки като голяма част от откритите тук експонати са изложени в музея на Анадолските цивилизации в Анкара. Настенните карти с изображенията на Чаталхьоюк са най-древните образци на картографията. В храмовете са открити статуи с глави на бик, които предизвикват възхита с майсторството си.

Входовете на жилищата в Чаталхьоюк се е намирал на покривите. Улиците са липсвали и от едно жилище на друго се е преминавало посредством стълбища и въжени мостове. Мъртвите са били погребвани на пода на жилищата в поза на ембрион, тъй като се е вярвало че те отново ще възкръснат. В жилищата е имало и помещения използвани като складове. В Жилищата не са открити отпадъци, които показва че са се използвали специални места за струпването на сметта.

Открити са много следи за оживен икономически живот.

Търгувало се е с пшеница, грах, сол и с обсидиян.

През 2009 година бе подадено искане за включването на Чатальоюк в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство и това искане бе одобрено през 2012 година.

В Близкия Изток са открити и по-древни населени места от неолитната епоха но никъде не са намерени следите от толкова голямо културно богатство и оживен икономически и социален живот.

Откритията в Чаталхьоюк продължават и днес да дават важна информация за миналото на човечеството.