Няма начин да чуете нейно изпълнение и да останете безразлични. Нейната музика грабва, хваща ви и не ви пуска! Тя вече е известна в чужбина – има успешна кариера на цигулар извън България. Завършва State University of New York at Stony Brook (Stony Brook University), с пълна стипендия. Преди да стигне дотук, само на 14 години, печели също пълна стипендия, в частна академия по изкуствата „Idyllwild Arts Academy“ – California. Така тя е едно от няколкото одобрени деца.

Имате ли усещането, че за един българин е по-лесно да успее в чужбина, отколкото в България?

Смятам, че когато един човек е достатъчно добър в професията си, и има нужните качества като находчивост, упоритост и прозорливост да намери правилната ниша, то той би бил успешен навсякъде.

С много творци се е случвало да ги забележат първо в САЩ, Азия, дори в Европа. Едва тогава в България осъзнават, „аха, този е успял…“, и го „налазват“ всички медии, ако мога да използвам този журналистически жаргон от родния медиен речник?

Факторът „чужбина“ за българина винаги е било понятие, което придава стойност и валидира постижения, гледни точки, начин на живот. Не е случайна и поговорката: „Никой пророк не е приет в собствения си дом.“ Това може би е общоприета човешка нагласа. Важното е друго! Доколкото е възможно, чрез медийно отразяване (като това интервю например), да се фокусира вниманието върху хора в България, които не престават да се трудят (не само в областта на изкуството) и това да послужи за пример и мотивация, за всеки човек с идеи и талант.

Каква е цената на успеха? Лишения, воля, работа или…?

Успехът, в конкретния пример с моя инструмент, изисква изключително много воля и упражнения. Цигулката е един от най-трудните инструменти за овладяване. Смея да твърдя, че докато съм го учила, съм прекарала около 30,000 часа в свирене – 20 години, средно по 4 часа на ден. Имала съм дни, в които съм стигала и до 10 часа. Разбира се успехът включва и подкрепа от правилните хора, когато дългогодишния труд и знания срещнат определената възможност за изява.

В личен план имате ли нещо, което да Ви липсва?

Не е тайна, че професията на музикант е свързана с много вълнуващи концерти и пътувания. Може би ми липсва човек, който истински да ме вдъхновява и разбира всичките особеностите на моята професия?!

А как продължават изявите Ви до края на годината?

Изявите ми ще бъдат предимно в България. Смятам да се концентрирам и над бъдещи клипове снимани тук, на родна земя.

Покорили сте толкова много сцени. Имате ли любима?

Голямата! Вярно е, че концертите в тесен кръг от приятели и ценители ми дават много лична и сърдечна емоция, но адреналинът, който получавам, когато свиря пред няколко хиляди човека, не може да се сравни с нищо!

В колко държави сте имали концерти?

Свирила съм в около 10 държави за по-дълги периоди, но съм посетила над 60 държави с театрално шоу на Бродуей, от сцената на най-луксозния круиз в света.

Кое е най-нестандартното място, на което сте свирили?

Доста са: хеликоптерна площадка на върха на небостъргач; в Нюйоркското метро; в палата на шейха на Дубай; в машинното отделение (под вода) на огромен кораб; над пистата на Формула 1… И къде ли още не?!

В очите на публиката вие сте една млада дама – музикант, който е постигнал всичко. Но за какво мечтаете?

Живеейки толкова години в чужбина, съм успяла да си изградя по-мащабно мислене за живота и кариерата ми на музикант. Мечтая за все по-големи концерти, световни турнета с различни изпълнители и популяризиране на България, като успял в сферата си музикант!

За кого обичате да свирите?

За всеки, на когото музиката ми носи емоция и успее да намери частица от себе си в нея. Едно от най-прекрасните усещания е, когато от сцената видя как това, което свиря докосва душата и буквално „озарява“ изражението на човека отсреща! След 17 години странство по света, от които 10 в обучение с цигулка в Ню Йорк и Калифорния, Таня Тингарова избра да се завърна в България! Тя засне новия си видеоклип по тема на „Game of Thrones“ сниман на Асенова крепост и в Родопа планина. Можете да го чуете тук: