На 9 декември 1835 година е роден Николай Павлович-първият български художник с висше образование
доц. д-р Петър Ненков
Николай Павлович е роден в Свищов на 9 декември 1835 г. в семейството на видния възрожденски деец Христаки Павлович. Първите опити на Николай Павлович, като художник са илюстрации към книги на д-р Петър Берон. С парите от тези илюстрации той започва да учи във Виена.
През 1858 г., завършва Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен. Под влияние на немската школа Павлович става поклонник на детайла в живописта. След завръщането си в Свищов Павлович се отдава на различни техники – живопис, графика, литография, театрална сценография и др. Работи върху историческа живопис, иконопис, битови картини и др.
Той е автор на 73 икони за църквата „Света Троица“ в родния му град. Павлович е оставил и голям брой светски портрети. Сред нарисуваните образи са тези на племенника му Цветан Радославов, на русенския чорбаджия, хаджи Велико Хаджипенчович, на съпругата на Иванчо Хаджипенчович – Анастасия, на видни търновски граждани.
Освен художник, той е убеден патриот.През 1885 г. е доброволец в Сръбско-българската война, а през 1889 г. се премества в София, където преподава рисуване в Софийската мъжка гимназия. Умира на 13 февруари 1894 година.
