ДА ПОГОВОРИМ ЗА ЕГЕЯ – ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА ФАМИЛНАТА ИСТОРИЯ НА РОДА ХАДЖИГЕОРГИЕВИ

Илия Хаджигеоргиев е български общественик, дарител и търговец.[1]

Илия Хаджигеоргиев

български общественик

Роден
Починал
10 май 1909 г. (27 г.)

Биография

ргиев е роден през 1882 година в драмското село Просечен, което тогава е в Османската империя, в семейството на възрожденския общественик хаджи Георги Попиванов и Ангела Хаджигеоргиева. Учи в родното си село, Сяр и Солун. Установява се в град Драма. Отрано поема от баща си търговията с тютюни.

Той спомага за откриването и оборудването в Драма на българско училище, параклис и гробище. Построява в Просечен българска църква, за която завещава 220 турски лири и облича в еднакви униформи учениците от българския пансион в родното си село. Той е сред основателите на културно-обществената организация Българска матица, за която започва да внася ежемесечно по 200 гроша. Дарява на турската болница в Драма 150 турски лири, огражда я с метална ограда и оборудва напълно 20 легла. Дарява 150 турски лири за музикалното училище на Комитета за единство и прогрес, в който членува от 11 юли 1906 година.

Хаджигеоргиев е трън в очите на гръцката въоръжена пропаганда. По гръцки клевети е арестуван от османските власти.[2] Той претърпява няколко неуспешни опита за покушение. На 12 март 1907 година е нападнат в Драма от двама гръцки терористи, които смъртоносно раняват гавазина му, а него раняват тежко.[3] Хаджигеоргиев е убит на 10 май 1909 година в Ксанти сред бял ден на рибния пазар от четата на андартския капитан Периклис Дракос.[4][5][6]

Брат му Иван Хаджигеоргиев (1875 – 1902) също се занимава с обществена дейност.[7]

Илия Хаджигеоргиев е женен за Елисавета (Лиза) Чакмакова от Кукуш. Имат едно дете, Георги Хаджигеоргиев.[8]

Бележки

  1. мъ-алманахъ „Македония“. София, 1931, стр. 864.
  2.  Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, с. 233.
  3.  Георгиев, В., Трифонов, Ст. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (краят на XIX – началото на XX век), София, 1995, стр.178.
  4.  Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Δ-33
  5.  Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σ. 66
  6.  Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 197.
  7.  Парцел 33. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  8.  Елисавета (Лиза) Георгиева Чакмакова. // geni.com.
Това е покъртителна история за несломимия дух на една българка от Егейска Македония, която живее в къщата на улица „Гладстон” 13 в Пловдив. Сградата от 1923 година е дарена на Македонските дружества в Пловдив . В нея приемен ден имат депутатът от ПФ Славчо Атанасов и общинските съветници. Внушителен портрет на собственичката – Ангела хаджи Георгиева – баба Хаджийка, е сложен на втория етаж. Историята разказа за „Марица” д-р Лилия Учкунова – председател на Македонското културно просветно дружество „Гоце Делчев” в Пловдив и общински съветник от ПФ. „Ангела Георгиева е родена е през 1846 година в с. Просечен, Драмско. Омъжва се за младият учител Георги Попиванов, който бил много образован и знаел гръцки и български език. Двамата имат 12 деца, но 11-те им рожби умират рано и остава само синът им Илия. Ангела и Георги намират сили да продължат и стават истински благодетели. Георги учителствува пет години, преподавал е на гръцки език, но от 1870 година започва да въвежда българския език в училището и църквата. Това не се харесало на гърците и те търсили начини да му напакостят. След петата година той се отказва от учителската професия, но не и от учителското дело и се захваща с търговия на тютюн. Имал невероятен нюх и развивал търговията си в Петербург, Москва, Дрезден и Виена. Така станал много богат. Ангела се отдава на благотворителност. Двамата построяват българско училище в с. Просечен. Георги се включва в националната борба за църковна независимост и срещу гърцизма в Драмско. Със съпругата си стават хаджии, започнали да я наричат баба Хаджийка. На път от една сделка към дома Георги е разсечен от гърците през май 1909 година. Тогава синът Илия, за когото се знае, че бил много начетен и владеел пет езика, поема тежката търговска служба на баща си. Младежът също просперира, но само след пет години и той е убит от гърците. Междувременно успява да създаде семейство и има син Георги. След като и Илия загива баба Хаджийка остава сама, но въпреки това продължава търговията с тютюн. През 1913 година тя напуска родния край и идва в Пловдив в къщата на „Гладстон”13. Голяма част от търговските дела завещава на братовия си син Дичо Гичев, а тя започва широка благотворителна дейност. През 1913 година много българи бягат от Егейска Македония и идват в Пловдив. Жените са връзвали около кръста си жълтиците, нарамвали са торбичка с храна и дрехи, вземали са децата и са се спасявали. Лодкарите са им искали много злато и въпреки това са проявявали жестокост. Когато се качвала майка с бебе, те са дръпвали лодката и за да запази равновесие, жената била принудена да изпусне рожбата си във водата. Тогава в Пловдив идват много бежанци и се заселват основно в „Кючук Париж“. Сред тях е имало сираци и баба Хаджийка се е грижела за децата като родна майка. На първия етаж в къщата си тя отваря трапезария, наричали са я Майка на бедните. Прави завещание през 1923 година и дарява къщата на т. нар. македонски братства (сега дружества). Нейната воля е къщата да бъде дом на бедните бежанци от Македония. Умира през 1933 година.
Next Post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

Последните публикации

Welcome Back!

Login to your account below

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Add New Playlist