ГРЪЦКИТЕ ЗВЕРСТВА В СЕЛО ГАВАЛЯНЦИ, КУКУШКО
Руините на разрушеното от гръцката армия българско село Гавалянци. На заден план, оцелялата българска църква. В двора й е погребан войводата Михаил Апостолов – Попето, загинал на 21.03.1902 г. в сражение с турска потеря край селото. Покъртителна картина на гръцката жестокост от юни 1913 г. ни дава Л. Милетич, по разказа на 14-годишния Митьо Христов Колев от Гавалянци: „Стигнала ги кавалерия; единъ кавалеристъ стрѣлялъ и убилъ майка му, а момчето прострѣно отъ страхъ на земята, оцѣлѣло живо. Въ това врѣме едно друго момче като него се връщало къмъ селото, и кавалеристътъ се спусналъ къмъ подирното и го съсѣкълъ съ сабята си. Подиръ това момчето видѣло, че кавалеристътъ подгонилъ едно куцо момиче. Слѣдъ едно ново прѣмеждие Христо Колевъ врѣменно се е спасилъ въ една воденица, но сетнѣ дошли и тамъ пакъ гръцки кавалеристи, които запалили воденицата. Колевъ, тръгналъ съ воденичаря къмъ селото, — бива нападнатъ отъ други гръцки кавалеристи, единъ отъ които стрѣлялъ върху Колевъ и той падналъ раненъ; втори изтрѣлъ го ранилъ въ гърба и куршумътъ миналъ прѣзъ мишницата му. Ала това не стигало на гърка-звѣръ: той почналъ, безъ да слѣзе отъ коня, да го сѣче съ сабята си и му нанесълъ тежки рани по врата, като му разсѣкълъ и рѫката, съ която се бранилъ, и по други мѣста Единъ селянинъ, по име дѣдо Траянъ Дѣловъ Караколевъ отъ с. Драгомирци, Кукушко (сега въ гр. Самоковъ) разправя, какъ скритъ отъ страхъ въ Арджанския гьолъ видѣлъ изгарянето на с. Гавалянци, на гавалянската воденица и на собствената си мандра и какъ по тъмно вечерьта, бѣгайки прѣзъ градинитѣ на с. Чугунци, чулъ стенания, и като се доближилъ, намѣрилъ момчето Мито Колевъ, облѣно съ кървь, взелъ го съ себе си до гара Килиндиръ. Отъ тамъ изпратено до Дойранъ, раненото момче намѣрило баща си, който го довелъ въ София…“
––––––––––––––––––––––
Снимката е три години по-късно от 1916 г.
(текст: Гръцкитѣ жестокости въ Мaкедония прѣзъ гръцко-българската война; отъ Проф. Д-ръ Любомиръ Милетичъ Държавна печатница София 1913)

