/Тази биографична справка се базира на лекция за живота и творчеството на арх. Камен Петков изнесена от синът му арх. Георги Каменов Петков пред колеги от Съюза на архитектите в България през май 1989 година ./

Арх. Камен Петков е роден 1863 г. в малкото селце Белоптичене /днес Ружинци/ — Белоградчишко, син на Петко Симеонов. След завършване на гимназията във Враца, изслужва военната си служба и няколко години учителствува. Искал е да следва Художествената академия, но тогава стипендии за художествена академия не са давали — считало се е, че на България повече й трябват строители — инженери и архитекти. Така, като държавен стипендиант Камен Петков заминава да следва архитектура в политехниката на Карлруе, Германия от 1892 до 1896 година, когато се дипломира. След дипломирането си се завръща в България и започва работа във Враца, Видин и известно време в София, където заедно с художника Александър Божилов и други взема участие в кръжеца “Българан”.

През 1898 г. се установява в Пловдив, обиква прекрасния град на тепетата и работи в него 47 години до смъртта си / 17. 02. 1945.

По времето, когато арх. Камен Петков идва в Пловдив, там работят още арх. Йосиф Шнитер, с когото той се сприятелява, арх. М. Пернигони, с когото участва в проектирането на няколко сгради, арх. Андроникос и арх. А.Торньов, който при напускане на града пише в местния вестник, че “… е спокоен, тъй като тука ще го замести арх. Камен Петков…”

В Пловдив арх К. Петков се оженва през 1903 г. за Радка Георгиева Попова, дъщеря на виден общественик от Трявна, Георги Попов, съратник на В. Левски и член на неговия революционен комитет. От техния брак се раждат четири деца — една музикална педагожка, една филоложка, един журналист и един архитект. Синът му арх. Георги К. Петков /1917 — 1991/ посвети на Пловдив като архитект целия си живот. Внук му арх. Камен d . Петков /1950 — 1993/ също проектира и строи в Пловдив до преждевременната си смърт. Сега като архитект в Пловдив работи правнук му, арх. Георги К. Петков /1973 — /. Така професията, на която арх. К. Петков посвети целия си живот продължава и до днес в потомството му.

От арх. К. Петков са проектирани и построени само в Пловдив около 800 сгради. Освен това — в Казанлък къщите на Орозов и на Шипков /по—късно използвана за Градски народен съвет, във Видин — къщата на д—р Т. Витанов / впоследствие ползвана за Младежки дом, в Бургас БН Банка. Доста къщи в Пловдив са вече съборени — къщата на Самоковлиеви, съборена при строежа на тунела под Небет тепе, къщата на Калчеви, на мястото на Партийния дом и много други, едни съборени за нови строежи, други рухнали от времето. Някои от проектираните от арх. К. Петков сгради се налагат отчетливо в архитектурния облик на града. Те все още маркират главните ансамбли на центъра и очертават архитектурния скелет на следосвобожденския Пловдив.

По времето, когато арх. К. Петков започва работа стените на сградите са били винаги масивни — основи и изба от каменна зидария, а нагоре носещи тухлени зидове. Междуетажните конструкции са почти винаги дървен гредоред или железни греди с профил „двойно Т“, запълнени с плоски тухлени сводове /пруски свод/. Покривните конструкции са винаги дървени, покрити с керемиди /много рядко с ламарина/. Този начин на изпълнение е обуславял едноличното проектиране — архитектът е бил единственият автор на сградата и е решавал всички архитектурни и конструктивни въпроси включително налагащите се изчисления. Разбира се с навлизането на железобетона в строителството, след 1930 г. изчисленията започват да се правят от инженер —конструктор.

Тук се появява и въпросът за детайлите — врати, прозорци и най—вече мазилките и щукатурите, които в архитектурната пластика на арх. К. Петков изобилстват. Често е било направо невъзможно всички детайли предварително да се изчертаят — това е ставало на местото на строежа, по ръчни скици и указания на проектанта, с по няколко опита на изпълнителя, като архитектът е имал задължението и правото да изисква няколко проби и да подбере това, което намери за най—добро и подходящо.

Също така голяма роля в строителството са играли и занаятчиите изпълнители на строителните детайли — мазачи, дърводелци и железари, които архитектът сам е подбирал и които са познавали неговия вкус и изисквания и са могли само по някоя скица до разберат мисълта и желанието на автора и да го изпълнят със занаятчийския си опит, без да е нужно да се изработват безбройни чертежи. Така например, проектът за сградата на Еврейското благотворително дружество „Шалом Алейхум“ е разположен на един единствен лист, с размер 60/80 см , но ако сравним проекта с изпълнената сграда не можем да открием никакво различие.. Ще установим, че и най— незначителният детайл — парапет, врата, прозорец, ламперии по стените или мазилкови детайли са изпълнени точно по този проект изчертан само на един лист. Това, което не е могло да бъде изразено в чертежа е много подробно изяснявано по време на авторския надзор. При това сградата съвсем не е бедна откъм детайли. Аналогичен е и случаят с проекта за жилищна сграда с магазини на Д. Кондодимо на Главната улица №9. Прекрасната фасада, която и до днес радва окото с изящните си парапети от ковано желязо няма начертан детайл. Същото се отнася и за сградата на ул. „Р. Даскалов“ 5, чиито детайли за драпериите на декоративните пиластри , ръчно нарисувани от автора в м. 1:1 дълги години се съхраняваха в дома му.

Системата на еднолично проектиране /само от архитект/ разделя годината на два периода — зиме се проектира и чертае, а лете се ръководят строежите. Така чрез непрекъснат действен авторски надзор са се строили сградите, чието изпълнение днес буди нашето възхищение и възторг.

В зряла възраст арх. Камен Петков получава една крупна задача — със средства отпуснати от Ватикана , като помощ за пострадалото от голямото земетресение през 1928 година католическо население в Пловдив и селата наоколо, да извърши проектирането на няколко обекта: възстановяване на католическата катедрала „Св. Лудвиг“, католическото училище „Св. Андрей“ и католическата митрополия, и трите в Пловдив, както и католическите църкви в селата Генерал Николаево, Секирово, Белозем, Парчевич и Борец. Задачата Арх. Петков получава след като спечелва конкурс между няколко наши и италиански архитекти. Журирането се извършва във Ватикана.

Католическата катедрала„Св.Лудвиг“ в Пловдив първоначално е построена по времето на монсеньор /владика/ Андреа Канова от 1850 до 1861, когато е осветена. Архитектът и строителят се неизвестни. От земетресението църквата пострадва значително — съборена е главната фасада, с две малки кулички от двете страни, при което едва не е загинал папския нунций, монсеньор Ронкали, когото познаваме по— късно като Папа Йоан XXIII. Земетресението става на връх Великден, по обяд.

Арх. Петков проектира през 1929 —1930 г. новата челна фасада в духа на италианския неокласицизъм. След като главната фасада е възстановена през 1931 г. , катедралата се запалва през 1932 г., покривът изгаря, част от запазените стени се събарят и се налага сградата да бъде основно ремонтирана. Този път арх. Петков разработва и цялостния интериор, като запазва основните очертания и части от основите на трикорабната базилика и насочва своето творчество предимно към вътрешното пространство. Над новопостроения основен обем се излива касетирана железобетонна плоча и над нея се построява дървен покрив , покрит с керемиди. В църквата е погребана царица Мария Луиза, майката на цар Борис III. Над саркофага е поставена портретна статуя на царицата от бял мрамор Саркофагът и статуята са осветени през чудесен витраж с български и бурбонски гербове. Камбанарията е построена през 1902 от арх. Мариано Пернигони.

Католическа митрополия, Пловдив . След земетресението 1928 г.- едновременно с възстановяването на катедралата, арх. Петков проектира и митрополията, която се намира непосредствено до нея. За разлика от католическата катедрала, митрополията е с подчертан сецесионов характер.

Училището „Св. Андрей“ /Впоследствие Техникум по озеленяване/ е построено през 1931 г. като трети елемент в композицията.

Католическа църква, село Генерал Николаево. Католическа църква, село Секирово —завършена 1931 г.. Към спечеления във Ватикана конкурс спадат и няколко църкви в католическите села близо до Пловдив. Най—големите от тях са тези в селата Ген. Николаево и Секирово — днес квартали на град Раковски. Те са построени по почти еднакви проекти, което се дължи на дългогодишното съперничество между двете села, недопускащо едната от църквите да е по—голяма или по—различна, което би могло да се тълкува като „по—хубава“. Има известна разлика във фасадното оформление. Решени са като трикорабни базилики побиращи около 2000 богомолци, с по две квадратни камбанарии.

Католическа църква, село Белозем — завършена 1931 г. Църквата е по—малка от тази в Ген. Николаево, също с две камбанарии, които са с по—българско третиране — не са италиански кампанили, а осмоъгълни вертикални обеми. Католическа църква, село Парчевич —завършена1931 г , днес квартал на град Раковски. Тази църква е значително по—малка от предишните, трикорабна кръстообразна базилика само с една осмоъгълна камбанария над главния вход. Католическа църква, село Борец —завършена 1931 г. Проектът и изпълнението са същите като този на църквата в село Парчевич.

Униятска църква, Пловдив — завършена 1931 г. Трикорабна базилика с ясно подчертани белези на източно православното църковно строителство. Проектът за витражите е на български художник, а изпълнението на цветните стъкла и оловни рамки е направено във Франция. Под църквата има голяма крипта, където редом с портретите на Папата и на Петър Парчевич се пази и портрета на арх. Камен Петков.

БН Банка, ул.”Р.Даскалов” 51, строеж 1898 — 1900. Първоначално за банката има изготвени идейни скици от швейцарския архитект Анри Майер. Впоследствие ръководството на банката възлага на арх. К. Петков да изработи окончателен проект и работни чертежи, както и да поеме ръководството на строежа, за което той бива назначен в банката. За неговата взискателност към строителите той често и критикуван в местната преса /в. “Западна България”, бр. 35 от 1899 г.; в. “Пловдивски ек”, бр. 14 от 11. 05. 1900 г. През 1928 г. Към основния корпус на банката е достроено северо—източно крило, което запазва напълно стила и характера на проекта и не може да се отличи от първоначалната сграда. Цялата сграда е много функционално решена и досега изпълнява предназначението си. Доходно здание на Сиди и Ково /Нармаг/ на главната улица — 1890/

— Доходна сградата с магазин на Д. Кондодимо, ул „Р. Даскалов“ 5, 1901—1902 г.

— Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ ул.„Н.Геров“14 — 1901 — 903. /Бившият Куклен театър./

— Доходни сгради с магазини — Дагоровото здание, някога белгийска банка и магазин и работилница за кожени изделия на И.Стефанов, площад “Джумаята”, 1907 г.

— Доходна сграда с магазини на наследниците на Хаджи Гьока Павлов — 1908 г.

— Френски девически колеж, Пловдив — 1915 г. /Сега се ползва от ВМИ./ Първоначално сградата е била двуетажна, с голям залесен двор и малък параклис. След земетресението 1928 е надстроен третия етаж. Силно стилизираният и геометризиран детайл на релефната украса на фасадите свидетелстват за за стиловото влияние на Сецесиона.

— Еврейско благотворително дружество “Шалом Алейхум“ ул “Н. Геров”20 — 1924 г.

— Жилищна сграда с магазини на Д. Кондодимо на Главната улица №9

— Тютюневи складове “Картела”, ул.”Ив. Вазов” ъгъла с ул. “Екзарх Йосиф” — 1925 — 1932 г. Отличен пример как дори в един чисто функционален обект може да се вложи усет за мащаб и пропорции. Едри многоетажни сгради с 4 до 6 етажа и мансарден етаж носен от мощни конзоли. Ъгълът на улиците “Ив. Вазов” и “Екзарх Йосиф” е бил увенчан с изящен купол, който, обаче, се е срутил през 1928 г.

— Западно крило на френския мъжки колеж. /сега ПУ “Паисий Хилендарски”/— 1932 г. Основният корпус на колежа е строен доста по—рано от арх. Пернигони Доближавайки се до характера на първоначалната страда арх. К. Петков проектира разширението в строги геометрични линии.

Още голям брой еднофамилни къщи из централната градска част са проектирани и построени от арх. Камен Петков. Само по главната улица в Пловдив могат да се преброят запазени десет сгради. Фасадите са типично сецесионово решение подчертано от мощни еркери, с ъгли украсени с гирлянди. Стените също са третирани с венци, пана с розетки и букети стилизирани цветя. На някои фасади виждаме декоративни сецесионови колонки и канелирани пиластри, завършващи с композитни капители. Друг често срещан елемент са триъгълни и полусводести рамки над прозорците, пластично изработени щукатурни драперии, цъфнали дръвчета, женски глави, вмъкнати в декоративни раковини и т.н. Като цяло всяка фасада представлява завършена пластично стилизирана композиция.

През 30—те години арх. Камен Петков, като активен член на ИАК /Инженерно—архитектурна камара/ и по случай 70 годишния му юбилей бива честван в София и е награден от Министерството на строителство и архитектура с орден “За гражданска заслуга”. През 1992 Общинският съвет на град Пловдив нарече на негово име една оживена улица. В продължение на 60 години арх. Камен Петков проектира и строи за град Пловдив и много от творбите му все още могат да се видят и илюстрират творческите търсения в развитието на съвременната българска архитектура.

wikipedia.org , снимка Борислав Тошев