Никола Пашич е роден на 6/19 декември 1845 г. в с. Велики Извор, Зайчарско, където към този период преобладава българското население. Според българската историография селището е основано от преселници от тетевенското село Голям Извор, а според сръбската историография Пашич произхожда от Тетово, Македония. Той посещава сръбски училища в Зайчар, Неготин и Крагуевац, а по-късно следва инженерство в Белград.
През 1881 г. той участва в основаването на сръбската Народна радикална партия, която силно критикува монархията и се обявява за свобода на словото, засилване ролята на местната власт и образователна реформа. Скоро напрежението достига връхна точка и през 1883 г. избухва Тимошката буна, организирана от партията на Пашич. Срещу бунта е изпратена сръбската армия и той бързо е потушен, но част от въстаниците, заедно с Никола Пашич, успяват да избягат в България. Като подбудител на неподчинението, лидерът на Народната радикална партия задочно е осъден на смърт. Едва след абдикацията на крал Милан Обренович през 1889 г. той получава амнистия и се завръща в Сърбия.
Между 1883-1889 г. Никола Пашич се установява в София. За кратко той работи в Министерството на вътрешните работи, но основното му препитание е от частна практика. В България той успява да се реализира по специалността си като става инженер-строител. Малцина знаят, че по негов план и следствие на неговото ръководство в столицата е започнат строежа на сградата на Софийския градски дом. Зданието обаче не бива достроено. Днес върху неговите основи се издига сградата на Българската народна банка. По време на престоя си в София той има срещи с руския дипломатически агент Александър Йонин, на когото разкрива своите революционни планове, но руската империя не бързала да заеме страна. Често пъти той пътува до Видин, откъдето телеграфира до Белград относно идеите му да свали крал Милан от престола. Около него се активизира и сръбската емиграция, която се оформя в няколко основни центъра в София, Силистра, Видин и Лом.
Проблемът на българската държава с нея допълнително се усложнява от граничните спорове между двете държави. В началото на май 1884 г. сръбски въоръжен карул преминава р. Тимок в района на с. Брегово. По нареждане от София той е изгонен извън българските територии, следствие на което сръбският дипломатически агент Джордже Симич връчва ултиматум на българското правителство. С него се иска българската страна да възстанови сръбския карул и да предаде сръбските емигранти, включително Никола Пашич и неговия съратник – белградския митрополит Михаил. България категорично отказва да изпълни това и така за пореден път не екстрадира сръбските емигранти, които имат издадени присъди в Сърбия. В следствие на Бреговската криза, по нареждане на сръбското правителство от София, демонстративно е изтеглен сръбският дипломатически агент Джордже Симич. Великите сили обаче отказват да подкрепят Сърбия и така проблемът трябваво да се реши изцяло с дипломатически средства.
След като се завръща в Кралство Сърбия, политическата кариера на Никола Пашич е във възход. Той бързо достига върховете в държавата като дори я ръководи в съдбоносните години на Балканската и Първата световна война. Никола Пашич е главен преговарящ от своята страна на Парижката мирна конференция през 1919 г. и ще застане начело, като министър-председател, на новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци, което не би станало факт без неговата активна политика. Той заема този пост почти до края на живота, с кратко прекъсване. Големият сръбски политик и държавник умира на 10.12.1926 г. на 80-годишна възраст в Белград.
Използвана литература:
История на България. Том 7. София, 1991. Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. София, 1991. Споменица Николе Пашића 1845- 1925. Београд, 1926 https://encyclopedia.1914-1918-online.net/article/pasic_nikola https://www.britannica.com/biography/Nikola-Pasic https://en.wikipedia.org/wiki/Nikola_Pa%C5%A1i%C4%87
