ТЪРНОВСКИЯТ ТЪРГОВЕЦ И ПРЕДПРИЕМАЧ ХАДЖИ ПЕТКО КОСЕВ
Балканджията х. Петко Косев бил от стар заможен тревненски род. Баща му, уважаван търговец, често се присъединявал към кервани, които пътували за Цариград. Оттам донасял гайтани, сърма, фини вълнени, копринени, памучни, ленени и дори златни конци и много други галантерийни и пасмантерийни стоки, търсени от абаджии, франктерзии и чохаджии. Сред тях бил и търновският майстор-абаджия и търговец, член на градската община хаджи Георги Кисима. След реформите в Османската империя той имал много поръчки за униформите на административните служители и военните в Търновска каза, от което забогатял. Той и съпругата му (арбанашка кокона) отгледали 4 деца – един син Пандели (Пантелей) и три дъщери Евгения, омъжена за книжаря Димитър Владов, Мариола, омъжена за д-р Васил Берон и Теодора, която дал за жена на хаджи Петко. Теодора ходила с баща си на хаджилък. Там тя изучила тънкостите на църковната везба, за която преди имала най-обща подготовка от съседите в насрещната арменска махала. Тя изучила на това изкуство сестра си Евгения и по-късно дъщеря си Кина. От тях били изработени икони, плащаници и др. църковни принадлежности. Семейството на х. Петко и Теодора живеело първоначално в дома на Кисимови, който бил в началото на днешната ул. „Ив. Вазов“ при разклона с ул. „Н. Пиколо“. Със съдействието на тъста си х. Петко купил дюкян на видно място на Баждарлък, стопанския център на града. Галантерийният магазин привлякъл много купувачи от казата. Семейството отгледало 3 деца – двама сина Кирил и Методий и дъщеря Кина. От малък Методий помагал на баща си. Придружавал го по пазарите в Търговище, а като пораснал уреждал закупуване на стоки от Цариград, Букурещ и Виена. След Освобождението той поел бащиния дюкян изцяло. Купувал стоките за него лично от чужбина. Често пътувал до Берлин, Хамбург, Нюрнберг, Франкфурт и други градове в Германия, Италия и Русия. Посетил всемирните търговски изложения в САЩ. Бил в Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия и на Ниагарския водопад. В Чикаго се запознал с Алеко Константинов.
На връщане купил бициклети, английско производство. През 1885 г. с тях основал колоездачна група в Търново с участието на сестра му Кина и жена му Недялка. Той ръководел подготовката на първия колоездачен събор в България, състоял се в Търново през есента на 1901 г. Участвал в основаването на туристическото дружество в града, активен читалищен деятел. По негова инициатива като общински съветник започнало залесяването на хълмовете.
Неговият магазин, наречен „Торино“ до смъртта му (1933 г.), бил средище на окръжната земеделска дружба. Баща му х. Петко го научил да бъде с лице към болките на хората и той не забравял тази заръка. След Първата световна война подпомогнал десетки земеделци да укрепят стопанствата си – давал им кредит, изкупувал продукцията на лозарите и дори сам започнал да произвежда вино, изкупувал и продавал тяхно вино. Отворил и содо-лимонадена фабрика, която произвеждала и различни плодови и зеленчукови сокове, разноцветни мастила и синилна книга (индиго). Хаджи Петко Косев, синовете и внуците имат траен принос в строителството и новия архитектурен облик на Велико Търново. Тревненецът се установил в града през втората четвърт на XIX в., когато се разгръщало мащабно обновяване на къщи, обществени сгради и църкви. След 1858 г. Търновската градска община ползвала за консултант по благоустрояването, своего рода градски архитект, установилия се тук дряновски майстор Никола Фичев. Около всяка построена от него църква се оформяла нова махала. Заедно с него работел Станю Марангозина от Трявна, негов родственик и приятел, изкусен резбар. Хаджи Петко Косев и Станю Марангозина били съседски момчета, израснали заедно. И така дюкянът на х. Петко се превърнал и в кантора на неговата голяма и твърде печеливша дейност строителното предприемачество. Той наел през 1872 г. строежа на къщите в съседство – на Константин Сарафов, на търговеца Петър Константинов и на финансиста Михаил Ст. Михайлов. Тези три къщи имат интересно архитектурно решение. Фасадите им са откъм главната улица в два етажа и лежат на ръба на скалата, върху която е разположен целия градски център Баждарлък. В този участък скалата се стеснява и оставя място само за улицата. От двете страни къщите с пълната си тежест буквално висят над пропастта, опрени на укрепителни съоръжения. Под трите къщи, 50 стъпала по-ниско от главната улица и 14 стъпала по-високо от църквата „Св. Спас“, Н. Фичев строи църквата „Константин и Елена“. Това е друга скална площадка с денивелация от 18 метра. Затова за него не е без значение стабилността на надвисналите къщи върху този невероятен и опасен терен. Счита се, че в тяхното проектиране и строителство е участвал пряко или косвено Н. Фичев. Потвърждава го единната укрепителна система от гивгири, тераси, колони, стълбища и контрафорси. Синовете на х. Петко Косев станали също предприемачи. Макар, че Кирил бил военен, фирмата „Братя Хаджипеткови“ наела строежа на къщите вляво по днешната ул. „Иван Вазов“ – от родната им къща до църквата „Рождество Богородично“. Тук теренът е обратен на гореспоменатия. Фасадите са добре и импозантно разгърнати и оформени красиво, а в задната част са на един етаж или до покрив в скали. Внукът на х. П. Косев инж. Никола Методиев проектира редица къщи и обществени сгради, които имат свой специфичен стил. Дюкянът на баща си, преди на дядо му, той събаря и на негово място си построява триетажна къща с магазин (дълго време аптека). Насрещната сграда на окръжното инженерство също е по негов проект. През 1939 г., когато семейството се преселва в София, инж. Н. Методиев дарява своята къща и тази на фамилията на ул. „Ив. Вазов“ на Съюза за закрила на децата. В първата се настанява ръководството (по-късно Окръжен пионерски дом временно), а във втората – Образцова детска градина, която съществува и сега. Това е дирята, която балканджията х. Петко Косев и неговото потомство оставят във В. Търново.
източници:
