Помаците, които днес живеят в териториите на четири национални държави, съответно България, Турция, Гърция и Македония, са членове на мюсюлманската общност и говорят диалект на българския език.И по правило, отколкото изключение разглеждайки демографския състав на Балканите, етно-религиозната идентичност на тази специфична група е широко дискутирана от историците на съответните балкански страни.
Според българските историци, помаците са етнически българи, преобърнати в исляма със сила по време на османското владичество.Процеса на ислямизация е протекъл основно в два периода: Първият започнал при управлението на Селим Първи (1512-1520 г.),определян като ревностен мюсюлманин и Вторият период през последната четвърт на седемнадесети век,непосредствено след поражението при Виена. Друга група учени но малка на брой, вярва, че помаците за потомци на Павликяните – еретици от времето на средновековието, заселили се по тези места, както богомилите в Босна, коите преминали към исляма без никакви трудности, тъй като отношението на мюсюлманите към тяхната система от вярвания била много повече толерантна в сравнение с това на Православната църква.
Вижданията на гръцките историци по този въпрос не съвпадат с тези на техните български колеги. Те твърдят, че помаците в основата си са наследници на населението на древна Македония и имат гръцки етнически произход.
Третите участници в дебата са турските историци. В тяхната си част, те клонят към виждането, че корените на днешните помаци трябва да се търсят в кумано- половският етнически конгломерат на по ранните векове.
Оригинално в труда си „Помаците от Лофча”(Ловеч на български) ,Кемал Гьозлер се опитва да намери решение на този сложен исторически въпрос.Главният проблем или въпрос в неговото изследване е, дали помаците са местното население преобърнато в исляма, или турско племе дошло там по време на завоеванието на запад.Както и да е, първо трябва да отбележим, че същността на това изследване се ограничава единствено до Ловешките помаци, целта е да се проучат около четиридесет помашки села от посочения район. Помаците от планината Родопи, които заемат по голямо внимание в изследванията на академичните среди, не са включени в това изследване.
Базата за проучвания на доктор Гьозлер са четири данъчни регистри (tahrir defters) от 15-ти и 16-ти векове, датирани съответно от 1479,1516,1545 и 1579 години. Сред тези четири източника, само един, най-ранният запис е от icmal естество, т.е. кратка обобщена версия, докато другите три са mufassal defters, детаилни регистри на Отоманските власти. Също така автора използва и Salname-i Vilayet-i Tuna (Годишник на Дунавската провинция), съставен през 1873 година за да представи исторически еволюцията на помашките селища в Ловешко. Книгата съдържа въведение, много таблици, представящи системно информацията извадена от архивните материали,обобщение и оценка на тези цифрови данни и заключение.
Широкоизвестен е фактът, че tahrir defters(данъчните регистри) са били съставяни според религиозната принадлежност.Очевидно във векове където главните особености на общностите са били определяни от тяхната религиозна принадлежност, Османците не са показвали интерес в диференцирането им по етнически или езикови отлики. В това отношение, този конкретен набор от документи остава ням за решаването на проблема. В същото време е удивително това ,че в mufasal defters, имената на отделните лица(мъжът представяйки семейството)както и името на неговия баща са записани.Гьозлер твърди, че честото използване на определението veled-i Abdullah (син на Абдуллах) може да бъде индикатор за съответна промяна. Въпреки фактът, че има консенсус между изследователите за специфичното използване на това име, което буквално е „слуга/ роб на бог”, доказателството не потвърждава задължително съществуването на току що обърнали религията си хора. След всичко това Абдуллах е било и все още е много използвано име в различни части на ислямският свят. Гьозлер засвидетелства значителен брой на името Абдуллах в регистрите като бащино име в началото, докато при следващата генерация е използвано изключително рядко.Също отнесено към бройката на третата генерация като „внук на Абдуллах” би увеличило вероятността от станалата религиозна промяна.Ако наистина такава е била ситуацията, то помаците са потомци на населението на региона с български корени, които са станали мюсюлмани в конкретен момент от време през Отоманското управление.
Определено завладяването на Ловеч е станало през 1393 г., по време на управлението на Баязид I. Но въпреки това за отбелязване е, че най-ранния от тези източници, който разглежда ситуацията в района през 1479 г., почти един век по-късно, е записал само едно мюсюлманско семейство. Гьозлер ги описва много внимателно , като „първите помаци”, но в действителност те били единствено първите мюсюлмани в Ловеч със съмнителни корени.Възможно е те да са били турски семейства от Мала Азия, но за отбелязване ние нямаме доказателства под ръка потвърждаващи това със сигурност. От друга страна източникът ясно представя, че масивната ислямизация, както доброволна или насилственана, не е била случайна, нараравно с теорията търсеща корените на помаците при павликяните, което е обект на сериозни съмнения.
Позовавайки се на регистрите от 1579 г. за Ловешко, мюсюлмани живеели в 22 села от всички 40 населени места, но те съставлявали само 5 процента от броя на населението. Също добре е да се отбележе, че болшинството от мюсюлманите съставлявали синове и внуци на Абдуллах; в 1545г. – 71,46 процента а през 1579г. – 21,22 процента. Информацията извлечена от този регистър има две значения: от една страна, тя доказва валидността на аргумента подчертавайки бавен и постепеннен ислямизационен процес на Балканите; от друга страна тя опровергава чрез фактите на хронологията твърденията на българските историци за двете вълни на насилствено налагане на исляма.
В своето заключение Гьозлер твърди, че болшинството от първите мюсюлмани заселници в помашките села от ловешко били потомци на „синовете на Абдуллах” предполагайки, че са етнически българи, преобърнати по късно в исляма.Също той отбелязва, че термина „помак” не съществува в османските документи и други източници до деветнадесети век. Неговото първо използване и етимология продължава да е неизвестно. Накрая изследователят повдига три въпроса които биха улеснили пътя за бъдещи изследвания. На първо място, имало е много други „ синове на Абдуллах” в съседните села, много близо до „помашката зона” и по една или друга причина те не са станали помаци в хода на историята. На второ място, как помаците от ловешко успели да запазят българският, езикът на техните предци, докато в същото това време други постепенно станали туркофони или турскоговорящи; На трето място,каква е връзката между помаците от Ловешко и тези от Родопите които живеят в различни географски райони но продължават да приемат че са от едно име/племе/ помаци?
Книгата на Кемал Гьозлер е малка по размер, но е значителен принос следвайки стъпките на традицията на дефтерологията (defterology) поставено от Юмер Лютфи Баркан.Авторът представя ценни факти от Отоманския архив, което помогнало да се осветли историческия въпрос за произхода на помаците, и различавайки се от много други, комбинира откритията на своето изследване със други източници написани на турски, български, френски и английски. По- далеч, книгата включва изключителна географска и топонимна информация. Може би във бъдеще доктор Гьозлер би решил да увеличи това издание, чрез представяне на различни теоретични похвати, които дискутират теми като множествента идентичност, самоопределение, и промени в обществено-културната идентичност. Също може би било интересно да се организира един проект на устната история с потомците на помаците, които се заселили почти в Тракия и Западна Анатолия след руско-турската война от 1877-1878 г.Такова усилие по възможност би помогнало да се открият някои културни тайни, пренасяни устно между поколенията и които са още живи в колективната памет та тази общност.Като заключителна точка, от личната си кореспонденция изумено разбирам, че Гьозлер, фактически не е професионален историк, който като професор е в сферата на конституционното право. С този си труд „Помаците от Ловешко” той доказва майсторството си в siyakat, разчитането на най-трудните от изворите, написани на отомански турски, принадлежащи основно към данъчните регистри на империята.Тази книга е високо препоръчвана специално за студентите по Османистика на балканите, а както и за всеки който се интересува от изследвания базирани на Отоманските архивни материали.
Каан Дурукан
Университет на Уискансин, САЩ
