Павел Матев, е роден на 6 декември 1924 г. в село Оризово, Чирпанско. ОТ СРЕБРИНА ДЖЕНЕВА

Павел Матев е роден на 6 декември 1924 г. в село Оризово, Чирпанско в бедно семейство. Баща му бил самоук, но прочут цигулар, знаещ хиляди народни песни, но почива рано, а майка му – земеделска работничка. Павел Матев има брат и сестра. Детството на поета е бедно – бил е воловарче, орач, жътвар, градинар, косач и лозар. За да отиде да учи в гимназия в Чирпан, майка му си продава косата на перукери за 2500 тогавашни лева, колкото струва таксата за гимназията. Това провокира Павел Матев да напише през 1954 г. стихотворението „Писмо до мама“, станало 20 години по-късно голям хит в изпълнение на Емил Димитров. Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. По онова време младият Матев вече пише, публикува и малко по-късно стихотворението „Писмо до мама“ влиза във втората му стихосбирка. Завършва славянска филология в Софийския университет през 1949 г. Работи известно време в Комитета по кинематография, заместник главен редактор на списание „Пламък“, гравен редактор на списание „Септември“, председател на Комитета за изкуство и култуда в продължение на девет години. Завежда отдел „Изкуство и култура“ на ЦК на БКП. В този период делата на поета са повече от думите му. В периода 1978 – 1979 г. оглавява Комитета за българите в чужбина. Депутат е в V, VI и VII Народно събрание. Въпреки обществената си ангажираност, Матев не спира да пише и има издадени над 40 стихосбирки. В началото на 2000 година поетът драматично напуска апартамента си в центъра на София, принуден от тогавашната власт. Премества се в малка къща в края на София, където написва последните си книги.^[1]

Обществената му кариера е впечатляваща:

• работил в Комитета за наука, изкуство и култура (1949 – 1951);
• редактор в Комитета за кинематография (1951 – 1956);
• зам.-главен редактор на сп. „Пламък“ (1956 – 1958; 1964 – 1965);
• гл. редактор на списание „Септември“ (1964 – 1966);
• председател на Комитета за изкуство и култура (1966 – 1975);^[1][2]
• председател на Съюза на българските писатели (1989 – 1990);^[3]
• заемал най-високите постове в отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели.

Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Публикува от 1946 г. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната поп песен.^[3]

Поетът има десетки отличия и награди, сред които: „Заслужил деятел на културата“, „Народен деятел на културата“, „Лауреат на Димитровска награда“, литературни призове: „Пейо Крачолов Яворов“ (1973), „Подпоручик Димчо Дебелянов“ (1981), „Пеньо Пенев“ (1998), голямата награда на ръба на два века“ в конкурса на в. „Труд“ „Златният ланец“ (2001), „орден Стара планина“ I степен (2005).^[1]

Умира на 4 февруари 2006 г.^[1] в София от заболяване.^[4]

Библиография

„В строя“ (1951);

• „Дълг“ (1955);
• „Време, родина, любов“ (1962);
• „Родословие“ (1963);
• „Прозрения. Избрана лирика“ (1965);
• „Чайките почиват на вълните“ (1965, 1967);
• „Стихотворения“ (1966);
• „100 стихотворения. Подбрани“ (1970);
• „Избрани стихотворения“ (1972);
• „Натрупани мълчания“ (1973, 1974, 1981);
• „Строго лято. Избрана поезия“ (1974);
• „Внезапни паузи“ (1976, 1980);
• „Рани и слънца. Избрани стихотворения“ (1978);
• „Когато птиците летят по-бавно“ (1979);
• „Предсказания. Изповеди. Избрани стихотворения. В 2 тома“ (1984);
• „Сърдечни затишия“ (1985);
• „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989);
• „Голгота“ (2007);
• „Чест и дух“ (2007);
• „Болка и утеха“ (2007);
• „Скръбна земя“ (2010);^[3]
• „Жадувах да съм птица“ (2014);
• „Ръкописи. Бележникът“ (2017)

Бележки

Външни препратки

• Биография на Павел Матев в „Литернет“
• Поетът, който прекрачи олтара на вечността, в. „Дума“, автор: Николай Василев, 11 февруари 2006 г.
• От и за Павел Матев в Своден каталог НАБИС
• „Без изход“, стихотворение, сп. „Пламък“, брой 1&2, 2002 г.
• „Павел Матев: Щяхме да правим хармонични личности. Не успяхме“, интервю на Бойко Ламбовски, в. „Сега“, 7 декември 2004 г.
• Таньо Клисуров, „Нашият земляк Павел Матев“, в. „Дума“, бр. 184, 10 август 2013 г.