Историята на Болградската гимназия е история на величие и драматична борба за съхраняване на българския дух. Още през 1832 г. украинецът Юрий Венелин (Георгий Хуца), известен с историческите си изследвания за българите, предлага на попечителя на българските колонии в Бесарабия ген. Иван Инзов идеята Болград да се превърне в център на българската колония със свое средно българско училище и български музей. Тези две предложения на Венелин за жалост не се осъществяват.
Бесарабските българи обаче по свой път стигат до същата идея – за създаване на българска гимназия и започват постъпки пред руското правителство за откриването й в Болград. Кримската война осуетява плановете им, а след нея Болград и още близо 40 селища преминават в територията на васалното на Турция княжество Молдова.
През 1857 г. турският султан назначава за управител на Молдова правнука на Софроний Врачански – княз Никола Богориди. Никола е син на имперския съветник княз Стефан Богориди, голям български патриот дарил своя земя в Цариград за българската черква и активно подпомагал борбата на българите за църковна независимост.
Още в края на същата 1857 г. българските първенци изготвят петиция, подписана от хиляди българи и този т.нар. Мирски приговор е представен на княз Никола Богороди от Панайот Греков и Георги Минчев. В проекта е решен въпросът и за финансирането на гимназията.
Точно по това време в Яш, столицата на Молдова пристига и Георги Раковски. Той е дошъл с мисия – изпратен е от българите в Галац да настоява князът да даде разрешение за откриването на българска печатница. Също като Раковски и Никола Богориди е от Котел, двамата са родени в една и съща година (1821 г.) и са съученици и в Котел, а по- късно и в Коручешменското училище в Цариград.
Раковски се запалва от идеята за българска гимназия и не само ходатайства пред своя приятел княз Богориди за болградската гимназия, но дава и много ценни съвети за създаването й. Князът на Молдова обещава, че ще издаде указ за откриване на гимназия и двамата представители на бесарабските българи си заминават за Болград.
Няколко месеца по-късно, през юни 1858 г. е издаден указ (хрисовул) за откриване на средно учебно заведение в Болград. Указът съдържа 14 параграфа. Гимназията ще се издържа от средствата, получавани като аренда или такси от обществените имоти: таксите от риболова в езерата на Бесарабия, два плавателни моста, пет кръчми и земи под аренда. Средствата, събирани от споменатите обществени имоти, се оказват достатъчни за издръжка на гимназията.
Според Хрисовула целта на гимназията е не само да подготви учители и служители, но ще отвори път на младежите да продължат обучението си в университети. Учебният процес е в две степени: първата е трикласна, а втората е четирикласна. В горния курс на гимназията се изучават седем езика: български, румънски, френски, немски, църковнославянски, латински и старогръцки. Освен това важни учебни дисциплини са: математика, физика, естествена история (биология), космография (астрономия), агрономия, рисуване, а след 1872 г. и предметите гражданско право, хигиена и философия. Всички учебни дисциплини, освен румънски език, се преподават на български или чрез български език за езиковото обучение.
Благодарните бесарабски българи предлагат на Георги Раковски да стане директор на Болградската гимназия. В писмо до него Сава Радулов твърди: „Вашите слова се проповядват като думи свети по целий Болград!“. Раковски е трогнат от предложението, но не може да го приеме по ред обективни и субективни причини.
Първи директор става Сава Радулов. Назначени са и първите учители: Григорий Петрован по румънски език и отец Михаил Казанакли за преподавател по Закон Божи. На 1 май 1859 г. тържествено е открита и осветена Болградската гимназия, а на 3 май същата година са приети и първите ученици.
Павел Тодоров-Теодорович
Болградската гимназия е неизменно свързана с името на един от най-образованите български възрожденци – Павел Тодоров, известен повече като Теодорович. Той преподава в нея от 1864 година, а неин директор от 1870 до 1881 г. Негов ученик е Александър Теодорв – Балан, който пише за силното впечатление, което Павел Тодоров оставя у учениците си с ерудицията си.
Павел Тодоров-Теодорович е роден през 1836 г. в гр. Лясковец (на сайта на българите в Украйна, където има много интересни и подробни сведения за него, има и една малка неточност – Павел Тодоров не е от семейството на беден земеделец, напротив. И до днес може да се види църквата в Лясковец, която с все църковния двор е изградена върху част от имота на дядо му).
Като дете той учи първо при поп Стефан Чапкънов в Лясковец, след това отива в прочутото училище на Иван Момчилов в Елена (наречено от Петко Славейков „Даскалоливницата“), а през 1852 постъпва в гимназията в Белград.
През 1856 г. Павел Тодоров превежда и издава пиесата „Многострадална Геновева“, на която има посветена цяла глава в романа „Под игото“ на Иван Вазов.
Както пише и литературоведът проф. Боян Пенев: „Нито едно от преведените драматични произведения преди Освобождението не е било тъй популярно, както Геновева, тази многострадална Геновева, за която са се проливали толкова много сълзи“.
След като завършва Белградската княжеска гимназия, през лятото на 1858 г. Павел Теодорович заминава за Одеса, където няколко седмици живее в една квартира с Георги Раковски, с когото си кореспондират и се знаят отпреди.
Година по-късно Павел Тодоров става студент в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където негови колеги са: Любен и Петко Каравелови, Марин Дринов, Нешо Бончев, Райко Жинзифов, Константин Миладинов и др.
След като завършва университета, Павел Теодорович се завръща в родния си Лясковец през 1863, за да учителства. Една година по-късно е назначен за учител по латински и гръцки език в горните гимназиални класове на Болградската гимназия, а от 1868 г. вече преподава и български език.
През 1869-70 г. директор на гимназията е румънецът Титус Парву, който се опитва да румънизира Болградската гимназия. Родолюбието и добросъвестността на Павел Теодорович отдавна са оценени от болградската общественост и по настояване на Попечителния комитет, румънското просветно министерство издава заповед №12337 от 28 декември 1870 г. за назначаването на Павел Теодорович за директор на Болградската гимназия.
Теодорович успява да привлече в гимназията за учители високо образовани българи, разширява училищната сграда, подобрява битовите условия в пансиона.
През 1872 г. по негова инициатива е създадено Българско ученическо дружество „Събуждане“, за което акад. Александър Теодоров-Балан си спомня: „Аз усещах как расте моето съзнание на българин. Между нас затече една нова струя: тя се насочваше към самообразование и българщина“.
През 1876 г., Павел Теодорович и съпругата му Мария Теодорович събират помощи за пострадалите от потушаването на Априлското въстание българи.
Работата на директор на Болградската гимназия не е лека. Теодорович успешно отбива опитите българската Болградска гимназия да бъде превърната в румънски лицей.
За жалост, след 1878 г. „освободителката“ Русия компенсира Румъния със Северна Добруджа, откъсната от България и на свой ред й отнема Бесарабия. Така Болград и българските села наоколо преминават в състава на Русия.
Започва непосилната борба на бесарабските българи и на Павел Теодорович с руските имперски власти за запазване на българския характер на гимназията.
На 12 януари 1879 г. П. Теодорович получава категорична заповед, че гимназията трябва да стане изцяло руска.
На 21 януари граждани и първенци от българските села правят общо събрание в Болград и решават да отстояват пред руските власти изучаването в гимназията на български език и литература, както и на история на българския народ и Закон Божи, които да се преподават на роден език.
На това искане руските имперски власти отговарят безцеременно като превръщат Болрадската гимназия в осмокласна руска гимназия. Обучението в Болградската гимназия и в училищата на българските села започва само на руски език. Напразни са писмата и прошенията на бесарабските българи до различни инстанции, включително до императора.
Като отчаян израз на своето родолюбие и непоколебимост да не се допуща присвояване и порусяване на гимназията, Попечителният комитет, член на който е директорът, на свое заседание, проведено на 2 февруари 1881 г. решава да закрие подготвителния клас по руски език и да прекрати заплатата на учителите от този клас. В първи клас се въвежда предишната програма на Болградската гимназия.
Тази дръзка постъпка руските имперски власти приемат като бунт и в Болград веднага е изпратен полицейският инспектор Громачевски „да възстанови нарушения ред“. Директорът на гимназията Теодорович е понижен в длъжност „временно управляващ“, а губернаторът издава заповед за следствие срещу членовете на комитета за превишаване на пълномощията си.
Българският министър на просветата Иван Гюзелев предлага на Павел Теодорович мястото директор на Варненската мъжка гимназия, но той отказва и остава на поста си, за да се бори с руските власти. Стресът и напрежението в неравната битка той заплаща с най-голямата цена- живота си. Смъртта го отнася на 5 юли 1881 г. Неговото осиротяло семейство се преселва в България, а българското правителство отпуска значителна за времето си пенсия от 720 лева на жената и децата на последния български директор на Болградската гимназия.
На гробището на Болград и днес може да се види старинен каменен кръст, върху който е изсечен надпис: „Тукъ почива прахътъ на Павелъ Теодоровичъ директоръ на Болградската мъжка гимназия. Починалъ на 5 юли 1881 г.“
Бесарабски българи са Александър Млинов, Александър Теодров – Балан, генерал Колев, Данаил Николаев, Олимпи Панов, Михаил Греков и много други.
Comments 1