ВДЯСНО – ПЕТКО КАРАДЕЛКОВ , ВЛЯВО – НИКОЛА СПИРОВ , ЗАД ТЯХ ЛАМБИ ДАНАИЛОВ
На 14 август 1946 – та година – сряда българската делегация е поканена да прочете своето изложение на пленарно заседание на Парижката мирна Конференция след края на Втората световна война ВСВ. Българският външен министър Георги Кулишев прочита българският доклад пред делегатите.ЦЕНТРАЛНО МЯСТО в българския доклад заема ЗАПАДНА БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ.
27 години след Ньойския диктат (мирен договор), отнел несправедливо Западна Тракия от България, българската държава отново поставя пред международната общност след края на ВСВ въпроса за Западна Тракия.Справедливото разрешение е – връщане на Западна Тракия на България
На това историческо заседание на Парижката мирна конференция, като почетни гости присъстват делегатите на специалната тракийска делегация, част от българската правителствена делегация в следния състав:
НИКОЛА СПИРОВ – Председател на Тракийската делегация на Парижката мирна конференция 1946 година и дългогодишен Председател на Тракийската ОрганизацияДИМИТЪР МАДЖАРОВ- Председател на дружество Тракия в град Кърджали и известен тракийски деятел. ЛАМБИ ДАНАИЛОВ- дългогодишен Председател на Тракийската Организация и баща на Стефан Данаилов. ПЕТКО КАРАДЯЛКОВ – тракийски българин, роден в село Дервент, Дедеагачко, преживял Заточението на тракийските българи от село Дервент на остров Крит през 1923 година.Известен журналист- Главен Редактор на вестник „Вечерни новини“ и Главен Редактор на изданието на Тракийската Организация- вестник „Тракия“.На тракийската делегация НЕ Е разрешено да прочете декларация на пленарното заседание на Парижката мирна конференция проведено на 14 август 1946 година.Мотивите са, че ако се разреши на българската тракийска делегация да прочете декларацията си, тогава ще се създаде прецедент и много други неправителатвени делегации, които макар да са включени в правителствените делегации ще искат и Те да се изказват на международната конференция.
Затова на 21 август 1946 година в изложбената зала за България на Парижкото изложение от 19:00 часа, българската легация в Париж организира специална пресконференция, на която Председателят на тракийската делегацията Никола Спиров прочита изложението на тракийските българи.“ БОРБАТА ЩЕ ПРОДЪЛЖИ
Макар да изминаха 26 години откакто Западна Тракия бе несправедливо откъсната от България, а българското население прогонено насила от развилнелия се гръцки шовинизъм, обичта ми към родния край не намаля, а напротив днес е по-силна.
Затова прогонените от там българи, с трепет следяха дейността на Конференцията за мира и очакваха тя да премахне извършената преди 27 години неправда, като върне Западна Тракия на България.С такава надежда живееше това прогонено население, следейки усилията, които правеше в защита на нашата справедлива кауза в Париж правителствената и специална бежанска Тракийска делегация, която бежанците изпратиха с толкова любов, надежда и увереност, че тя ще успее да убеди конференцията в справедливост на бежанските искания“
Никола Спиров – председател на Централния Изпълнителен Комитет ЦИК на Тракийската Организация – 1946 година.
На специалната пресконференция за Западна Тракия в Париж присъстват повече от 
журналисти от СССР, САЩ, Великобритания, Франция и двама от Гърция.
журналисти от СССР, САЩ, Великобритания, Франция и двама от Гърция.На специално организиран бюфет след края на пресконференцията, тракийските делегати разговарят с журналистите и раздават материалите за Западна Тракия преведени на съответните чужди езици.
На пресконференцията присъстват българските министри – Георги Кулишев, Иван Стефанов и българския пълномощен министър във Франция – А. Оббов.
ЦИК на тракийската Организация започва подготовката за Парижката мирна конференция доста по-рано.
През 1946 година в кратки срокове са издадени следните пропагандни брошури преведени на английски, френски, руски и други чужди езици:1) Западна Тракия в международните договори
2)Етнографски лик на Западна Тракия
3) Чужденци за Западна Тракия
4) Меморандум на Тракийската Организация изпратен през месец април 1946 година до съвета на външните министри на Парижката мирна конференция през 1946 година
5)Национални, революционни и просветни борби в Западна Тракия
6)Народно творчество на тракийските българи и др.
Тракийски деятели, които познават проблематиката само са написали тези материали.Издаването и преводите са финансирани от българската държава – тогавашно Министерство на информацията и Националния комитет на Отечествения фронт ОФ – културно просветен отдел.
На 28 юли 1946 година се провежда общотракийски събор в град Кърджали за избор на тракийските делегати за Парижката мирна конференция през 1946 година.Критериите за делегатите са:
1) да са антифашисти
2) да са от Западна Тракия
С тези критерии за делегатите се цели противопоставяне на гръцките твърдения че:
„Тракийската Организация се ръководи от стари комитаджии, великобългарски шовинисти и фашисти“
на 11 август 1946 тракийската делегация заминава със самолет за Париж, въоръжена с етнографски материали, издадени книги, публикации във вестници за Западна Тракия.Тракийската делегация взема и три национални носии от Западна Тракия за поставяне в специалния кът за Западна Тракия на българския щанд на международното изложение в Париж.Същият ден тракийската делегация е посрещната на летището в Париж от Председателя на Народното събрание – Васил Коларов.Вечерта тракийската делегация е настанена в хотела, където е настанена българската делегация “ Пале Д’Орсе“.В същият хотел е настанена и австралийската делегация.
На следващия ден тракийската делегация се среща с българската емиграция в Париж.Директорът на информационното бюро на българските емигранти в Париж – Ами Бакалов определя за преводач на тракийската делегация владеещият перфектно френски език – Г-н Нинов.
На пленарното заседание на Конференцията – 14 август 1946 година след българския външен министър Георги Кулишев,
Първи се изказва външният министър на Полша и защитава българския характер на Западна Тракия
Втори се изказва Украинския външен министър – Мануилски.
Недвусмислено поставя искането за връщане на Западна Тракия на България.Никола Спиров пише пише следното:“по мимиките и жестовете се виждаше, че гръцките делегати се изнервиха след изказването на Мануилски“
Външният министър на Гърция – Цалдарис, отхвърля грубо българските искания, говори с изтъркани фрази за българите, НЕ посочва никакви аргументи, използва лъжливи факти.
Снимка 1:изпращане на тракийската делегация на летище Враждебна, заедно с основателя на Отечествения фронт Георги Димитров 11 август 1946 година.Снимка 2: тракийските българи изпращат с аплодисменти тракийската делегация за Париж 1946 година.Снимка 3- шествие на тракийски българи в София 1946 година.НИКОЛА СПИРОВ дава следния обобщен извод за отказа Западна Тракия да се върне на България на Парижката мирна конференция 1946 година:„Въпросите за Западна Тракия и южната граница на България НЕ се решиха от конференцията съобразно принципните на справедливостта и след едно дълбоко и обстойно проучване, а само с оглед интересите на известни реакционни среди и по силата на аритметичното болшинство от хора, много от които даже НЕ познаваха българския въпрос“
Снимките, фактите, събитията, изказванията на Никола Спиров са публикувани в брошурата:
„Доклад на тракийската делегация за извършената работа в Париж пред конференцията за мира“ издание на ЦИК на Тракийската Организация, София, 1946 година.
Лично мое мнение на автора на fb публикацията:
Вероятно българската тракийската кауза е загубена на Ялтенската Конференция, когато Рузвелт, Чърчил и Сталин се разбраха да НЕ се променят границите след края на Втората световна война.Според решенията на Ялтенската Конференция Западна Тракия трябваше да остане в територията на Гърция.За разлика от Парижките мирни преговори през 1919 година, когато българският министър-председател Александър Стамболийски нямаше подкрепа за Западна Тракия от никоя държава победителка във ПСВ, то на Парижката мирна конференция през 1946 година същата тракийска национална кауза имаше пълната подкрепа за територията с излаз на Бяло море от държава победител във ВСВ и това беше СССР.
БОРБАТА ЩЕ ПРОДЪЛЖИ днес и утре – исторически, географски и национално Западна (Беломорска) Тракия винаги е била част от българското землище, изчерпателно обозначено в картата на Българската Екзархия още през 1870 година.
Древна римска сентенция гласи:
„Една кауза е жива, докато има кой да я защитава“
ПУБЛИКАЦИЯТА ЩЕ СЕ ДОПЪЛВА С ОЩЕ ФАКТИ
