Кажете на вашия кървав султан (канлъ султан), че докато има като него фанатици и кървави султани, докато назначава управници като тебе и други кръвопийци на християнската кръв, ще има войводи като мене, които ще пълнят горите и планините(даглар ве баканлар) – тъй кажете много здраве от мене“ – така Капитан Петко Войвода, облечен в празнична родопска носия от бяло сукно, обшита с коприна, сребърна и златна сърма се обръща към пребледнелия от яд турски делегат – тъжител срещу Воеводата пред Инджекаровското ханче, където през 1878 година се е състояла срещата между легендарния Войвода и 20- на европейски делегати отседнали в ханчето.Само руския делегат бил във военна униформа на генерал, останалите били цивилни.По искане на английския делегат за сигурност била взета цяла сотня казаци, която трябвало да залови Капитан Петко войвода.
Двама казаци с местни жители намерили Капитан Петко войвода в горите.Само на честна дума Воеводата се среща с делегатите.Само по знак на Капитан Петко войвода от горите пред смаяните погледи на делегатите се появили 300 момци.
Руският делегат прошушнал на английския делегат:“Е,колега, да дам ли заповед да бъде уловен воеводата, какво ще кажете?“
„Не,не- отговорил англичанинът-по-скоро да се отдалечим от това място на смъртта, по-скоро!“
И тръгнал Капитан Петко войвода със своите момци нагоре из горите, в които изчезнали от погледите на смаяните дипломати.Подобно зрелище едва ли са виждали господата дипломати, расли и остарели по салоните.Картината, която гледали, била от една страна чудесно живописна, а от друга страшна тъй че правила човек да се вижда слаб и потресен до дъното на душата си.
Впечатлен от историята, проф. Иван Петров рисува картина озаглавена „Инджекаровското ханче“- снимка 1.
Днес поради липсата на реставрация и подръжка през годините Инджекаровското ханче НЕ съществува.Изчезналата сграда на ханчето заличава и спомена за него и историята, която с легендарния български Воевода през 1878 година.
Сградата на Инджекаровското ханче е открито през 70- те години от Александър Караманджуков, Хараламби Етакчиев и други тракийски и родопски деятели по време на едно от техните пътувания по историческите места в Родопите свързани с Капитан Петко войвода.
За съжаление в статията на Хараламби Етакчиев „Следи няма, а следите остават…“ публикувана във вестник „Работническо дело“ (най-голямата медия през онези години) от 04 февруари 1984 година, брой 35, четем следното:“Но последните години, обикаляйки местата, където е бродил славния народен защитник, останахме огорчени от видяното- от ханчето, станало историческо в съзнанието на народа, няма и следа.Говореше се, че ще се реставрира…
През миналата година, пътувайки по маршрута Бяла черква-Персенк-Скални мостове-Изгрев, спряхме в Чепеларе, разгледахме къщата, в която е бил настанен щабът на войводата, обикичихме с цветя паметната плоча и поехме към Преглед.Отново бяхме покрусени- ханчето го нямаше.Инджекаровското ханче може да се реставрира.От него са запазени снимки.Ние, туристите сме се фотографира имали неведнъж пред него.Ханчето може да няма архитектурна стойност, но то е място свято и свидно, което напомня за славния поборник“.
В памет на дядо ми Хараламби Етакчиев- 12 декември 1914 година- село Дервент, Дедеагачко, 18 март 2018 град София
от внук
Любомир Трифонов
