ЗА БОГОСЛУЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СЪРБИЯ ДИМИТЪР ФОЧЕРОВ АНАКИЕВ

(Религиозни общности)

Българите извършват богослужение в рамките на Сръбската православна църква. Те са православни в преобладаващата си част, макар че българите римокатолици образуват

един голям анклав в банатската местност Иваново и Бело блато. Сложните и спорни православни канони не позволяват една православна църква да извършва богослужение на територията на друга без позволение. Таково позволение имат Руската православна църква в Сърбия и Румънската в Банат (не и в Неготинска Крайна). Можем следователно да си представим ситуацията, при която и на Българската православна църква е позволено богослужение в Димитровград и Босилеград. При неотдавнашното (2012 г.) присъствие на Сръбския патриарх Ириней на погребението на покойния Български патриарх Максим, на питането на журналистите дали българите имат служба на български, Патриарх Ириней отговаря, че службата е

на църковнославянски език и че представителите на двата народа се разбират добре. Вероучението в основното е в средното училище за учениците, принадлежащи към българското, влашкото и ромското национално малцинство, се провежда от Сръбската православна църква. СПЦ е подчертано негативно настроена към въпроса за въвеждането на богослужение на български език. Тя често е генератор на несъгласици между лидерите на българското национално мацинство и властите в Сърбия, особено в опита си да въведе несъществуващата национална идентичност „шоп” за българите в Сърбия. СПЦ реагира особено негативно на Платформата, с която се иска да се прекрати практиката на неправилна промяна на имената на религиозните обекти, които са културно-историческо наследство на българското национално малцинство в Република Сърбия, да се разреши вероизповедание на български език и в съответствие с каноните на Българската православна църква, защото това съществува в практиката на другите православни църкви, действащи на територията на Република Сърбия.

Отговорът на Епархията на Вранската Сръбска православна църква на Платформата е повече от полемичен. Отказало дискусиите около църквите, духовенството и езика

на службата, съобщението се базира на строгото тълкувание на църковните канони и предполага, че авторите на Платформата са водени от собствената си суета при поставяне на въпроса за правата на българите и следователно, тук няма място за компромиси.

(откъс от книга: Жарко Петрович, Игор Новакович, Българи в Сърбия, Белград, 2013)