На 5 декември 1854 г. във Видин е роден Димитър Мишев Димитров (с псевдоним Бранков) – български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките. Той е основен учредител на „Църковен вестник“ през 1900 г. и негов пръв главен редактор до 1903 г. и после отново от 1907 до 1915 г. През 1916 г. завършва и издава книгата си „България в миналото“. Книгата е преведена на английски език през 1919 г. под заглавието „The Bulgarians in the past. Pages from the bulgarian cultural history“. Димитър Мишев издава в три големи тома, като издание на Светия Синод, Църковен архив, съответно през 1925, 1929 и 1931 г. Създава всебългарски съюз „Отец Паисий“ и редактира неговият орган сп. „Отец Паисий“. Умира на 26 януари 1932 г. в София.
