НА ВНИМАНИЕТО НА МАКЕДОНИСТИ И КОМУНИСТИ – ЗАЩО ГЕРМАНИЯ БЕ ВОЕНЕН ГОСПОДАР В МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1941 – 1944 Г., А НЕ БЪЛГАРИЯ:
„Германските войски влизат в България на 1 март 1941 г. На същата дата във Виена българският министър-председател Богдан Филов подписва протокол за присъединяване към Тристранния пакт. Особеното в случая е, че немските войски започват да навлизат в България на 1 март 1941 г. в 12.01ч., а подписването на присъединяването към пакта става едва в 16.30 ч. Народно събрание в София е свикано на следващия ден – 2 март 1941 г., да одобри направената от българското правителство декларация във връзка с протокола по присъединяването. От гледна точка на международното право това означава незачитане на българския суверенитет от страна на Хитлер. На този факт обръща специално внимание бившият народен обвинител Ели Барух, който през 1960 г. в Тел Авив пише, че „германските власти… окупираха България”.
Констатацията, че България фактически е окупирана от Германия, се споделя от СССР още през м. март 1941 г….По този повод Молотов написва и връчва неформален меморандум, в който германското навлизане е наречено „военна окупация на България”. По същество до подобен извод стига и турската дипломация…Анкара „е убедена в искреността на българското становище, но от турска гледна точка българите по-нататък не са господари на положението и техните решения”….
В хода на военните действия Югославия се опитва да твърди, че срещу нея се сражават и български части. Поради тази причина на 9 март Белград се обръща към Турция да изпълни своите задължения, произтичащи от Балканския пакт. На това югославско искане Турция отговаря, че „никакви български войски не участват в германските операции срещу Югославия”…
С подписването на капитулациите на Югославия и Гърция става окончателното преминаване на властта от законните правителства в ръцете на германските и италианските военни власти. По силата на Хагската конвенция Германия и Италия стават временни суверени на югославската и гръцката територия да сключването на мира….
На 17 април Рибентроп подписва телеграма…в която се казва: „I. На българската армия сега и бе разрешено да завземе: 1. Гръцка Тракия, ограничена на изток от линията Свиленград – Александруполис, на запад до линията на Струма. 2. Македония, но към настоящия момент не по-далече от линията Пирот – Враня, Скопие и от там следвайки течението на Вардар до гръцката граница. II. Германските военни власти вече са получили инструкции от Върховното командване на Вермахта. Моля, уведомете също така българското правителство и добавете, че посочената окупационна линия в Македония е само временна”. От този документ става ясно, че българската армия навлиза в „новите земи” едва след като е получила специално разрешение от Германия, която в този момент вече е носител на временния суверенитет…
Инструкциите за германското поведение…са дадени лично от Хитлер: „Фюрерът сега разреши и желае влизането на български части в Тракия… Български полицейски части и войски могат да влязат в югославска територия… Тъй като германското движение ще бъде възпрепятствано от българската окупация, българските части са подчинени на германските армии в тези области”…
Tези факти ясно показват, че през периода 1941 – 1944 г. Германия е носителят на основната част от суверенитета в „новите земи”, а само негова малка част е прехвърлена върху България.
Колкото и да е парадоксално, подобен извод доскоро се споделяше и от македонската историография: „Независимо от това, че българското правителство постави под своя власт окупираната област, тази власт в Македония беше до известна степен ограничавана от фашистка Германия… Тази липса на самостоятелност по отношение на суверенитета на България над окупираните области в Македония, специално се прояви при определяне на статута на евреите в Македония, които за разлика от евреите, които живееха в България, бяха предадени на германците и депортирани от Македония”.
от Спас Ташев, със съкращения.
