Екзархийското дело в Македония по времето на екзарх Йосиф I
Екзарх Йосиф I определил своята мисия като дълг да обедини цялото българско население, но особено да придобие “черковните права на Македония”, защото в нея живеели от 1 200 000 до 1 500 000 българи. Останалата част от населението там били турци и гърци. И никакви македонци! Тези негови твърдения били основани на статистически данни, предоставени му от компетентни екзархийски органи, а също и на някои авторитетни изследвания.
Идеалът на екзарх Йосиф I и неговата “велика длъжност” да бъде духовен стълб на българщината и “да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията” били реализирани в значителни мащаби.
В турската столица екзарх Йосиф I работел без отдих и преодолявайки многобройни пречки и трудности успял да издейства берати за български владици в Скопие и Охрид (1890 г.); в Неврокоп и Велес (1894 г.); в Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Така бавно и мъчително 7 епархии се сдобили с митрополити. Освен тях в диоцеза на Българската екзархия били устроени още 8 епархии в Македония и една в Одринско, управлявани от „екзархийски заместници“. В тях действували общшо 42 архиерейски наместничества. В този широк екзархийски диоцез се намирали 1331 църкви, 294 параклиса и оброчища и 73 манастира, в които служели 1354 духовници. Екзарх Йосиф I полагал изключителни грижи и за учебното дело в неосвободените български земи, където успял да открие до 1912 г. 1373 български училища (от които 13 гимназии и 87 прогимназии) с 2266 учители и 78 854 ученици и ученички. Така Екзархията обединила българските земи в една етнографска цялост и маркирала приблизително границите, признати със Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г.
