НА 1 ДЕКЕМВРИ 1888 ГОДИНА УМИРА ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕКЗАРХ АНТИМ I
доц. д-р Петър Ненков
Първият български Екзарх Антим I е роден през 1816 година в Лозенград под името Атанас Чалъков. Родителите му произхождат от село Татарлар, Лозенградско.През 1837 г. се замонашва в Хилендарския манастир, където приема името Антим.
През периода 1843-1844 г. учи в най-реномираното светско училище на Османската империя – Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме. Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки. След това учи в Одеса.
През 1856 г. завършва Духовната академия в Москва.
След завръщането си от Русия става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на остров Халки.
През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. В 1862 година е екзарх в Сисанийската и Корчанската епархия, а на 20 декември 1862 година е изпратен в Поленинска епископия, управлявана от българина Партений Зографски.
През 1868 г. става Видински митрополит. През същата година подкрепя борбата на цариградските българи за независима българска църква и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Избран е за член на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор през 1871 г.
На 16/28 февруари 1872 г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ.
След Априлското въстание 1876 г. прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград с извършените от башибозука и аскера жестокости при потушаването на въстанието.
През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста Екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Ангора/Анкара/.
От заточение е освободен след края на Руско-турската Освободителна война и дадената от султана обща амнистия на всички политически затворници през март 1878г.
След завръщането си в България, поема ръководството на Видинската митрополия.
През февруари 1879г. е избран за председател на Учредителното събрание . Голяма част от 231 стола в залата на бившия турски конак в Търново, където заседава Народното събрание, остават празни, тъй като те са символично предназначени за народните избраници от Македония и Тракия, останали след Берлинския конгрес на Великите сили под ярема на турския феодално-деспотичен гнет. Антим държи пламенна реч . Със сълзи на очи първият български екзарх призовава депутатите да работят неуморно за обединението на разпокъсаното ни Отечество.На 16 април Учредителното събрание приема Търновската конституция на Третата българска държава.
По време на Сръбско-българската война от 1885 година, когато Видин е подложен на обсада от Тимошката армия на генерал Лешанин, комендантът на Видинската крепост, капитан Атанас Узунов и градските първенци, предлагат на Антим I да го прехвърлят с кораба „Голубчик” на левия бряг на река Дунав, в румънския град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите: „Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска!”
Антим I умира във Видин на 1 декември 1888 г. на 72 годишна възраст. Мавзолеят му се намира в двора на Видинската митрополия.
на снимките : портрети на първия български екзарх Антим I и посрещането му във Видин
