• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result

България и Беломорието (октомври 1940 – 9 септември 1944 г.), Военнополитически аспекти Димитър Йончев

Петко Русанов by Петко Русанов
ноември 29, 2020
in Българи зад граница
0
БЕЛОМОРИЕ – РАЗКАЗ НА ПОЛКОВНИКА ОТ РЕЗЕРВА ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ
0
SHARES
79
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter

България и Беломорието (октомври 1940 – 9 септември 1944 г.),
Военнополитически аспекти
Димитър Йончев
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Въпросът за излаз на Бяло море става водещ във външната политика на българските управляващи среди през есента и зимата на 1940-1941 г. След продължително лавиране от царят и правителството на Б. Филов за избягване на войната, те присъединяват България към Тристранния пакт и въвличат по този начин страната ни в нея.

При така създалата се обстановка те се стремят да решат българския териториален и национален въпрос. В стремежите си към това царят и правителството не допускат пряко участие на българската армия в агресията срещу Гърция.

Българското правителство и Щабът на войската долавят двойнственото държание и недостатъчната определеност в позицията на ръководителите на Третия райх и командването на Вермахта спрямо българските териториални и национални проблеми. Това създава напрежение и се отразява на българско-германските военнополитически отношения в навечерието и по време на навлизането на българските войски в Беломорието.

Германското правителство умело използува тези стремежи на българските управници и съумява да наложи такива условия, с които да обремени България с нови икономически ангажименти.

С присъединяването на Беломорието, Македония и Западните покрайнини цар Борис III и правителството на Филов смятат, че са постигнали заветната цел – освобождаването и обединяването на по-голямата част от българите и българските земи, останали извън родината.

Но подходът за възвръщане на Беломорието и придобиване на излаз на Бяло море – чрез влизане в Тристранния пакт, коренно се различава от начина на решаване на въпроса за Южна Добруджа. Присъединяването се извършва без участието на българската армия във военни действия, но и без наличието на международноправен договор. Царят и българското правителство залагат на съюза с Германия, която през 1941 г. е на върха на своята военна мощ. Те вярват, че са решили окончателно въпроса и пристъпват към развитието на Беломорието. Областта придобива важно икономическо значение за страната. С присъединяването й се премахва една неестествено прокарана граница и се създават условия за ускореното й интегриране със старите предели на страната.

Българското правителство се сблъсква с редица трудности, произтичащи от политиката на гръцкото правителство между двете световни войни. В Беломорието не е провеждана планомерна дейност, а по-скоро са налице тенденции за извличане на суровини и даване на приоритет на селското стопанство, като и в него не са влагани необходимите средства за развитие.

Правителството на България се сблъсква с един от най-трудните проблеми в провеждането на набелязаната политическа линия. Този проблем е породен от насилствено извършените народностни промени в Беломорието от гръцките власти.

Периодът до срещата на 1943 г. е характерен със снижаване на българското военно присъствие в областта. През 1941-1942 г. българските войски в района са в мирновременен състав, но въпреки това се работи постоянно за изграждане на отбраната и осигуряването на прикритието на южната граница на България. Тази задача остава постоянна за българските войски през целия период на българското военнополитически присъствие в Беломорието.

През 1943 г. в резултат на прелома във Втората световна война се засилва българското военно присъствие в Беломорието. Това е продиктувано преди всичко от германския натиск за увеличаване на относителния дял на българската армия в отбраната на беломорския бряг.

Царят се съгласява 7-ма пехотна дивизия да влезе в пределите на Гърция. Неблагоприятното развитие на военностратегическата обстановка за райха рефлектира и върху политиката на българското правителство в района. Правителството на България все по-ясно проявява несъгласие да се заангажира в германските планове по отбраната на полуострова западно от р. Струма, т.е. в пределите на Гърция. Влизането на българските войски на гръцка територия предизвиква още по-силно разпалване на гръцкия национализъм и увеличаване на репресиите и изтъпленията над българския етнически елемент в гръцка Македония.

Независимо от влошаването на военнополитическата обстановка за силите на оста, българското правителство остава последователно в политиката си за развитие на областта като неразделна част от страната. Заделени са значителни средства за строителство, благоустрояване на областта и развитие на селското стопанство.

През зимата на 1944 г. българските войски достигат най-голямата си численост. Това не е случайно. Причина за това е засилването на външните функции на българската армия, продиктувано от опасността от англо-американска инвазия на Балканите. Българското правителство и при сложната външнополитическа обстановка през лятото на 1944 г. е последователно в политиката си към областта и продължава да субсидира средства за нейното развитие. В резултат на тази политика през разглеждания период България изразходва 47 102 232 169 лв. За всестранно стопанско развитие и благоустрояване на Беломорието. Това са значителни средства за развитие на една българска област и то заделени във военновременна обстановка.

Българското правителство провежда недалновидна политика спрямо християнското население в района, особено към тази част от него, която е колонизирана и преселена в областта през двадесетте години. Не се отчита, че значителна част от това население не е от гръцки произход. То е обединено преди всичко от влиянието на Гръцката православна църква сред него. Не се отчита и факта, че една част от това население, което е преселено от Мала Азия и Източна Тракия, е с български народностен произход. В крайна сметка българското присъствие в Беломорието може да се разглежда и като фактор за консолидиране и засилване елинизирането на съзнанието на колонизираното християнско население.

Присъединяването на Беломорието към България по същество не само че допринесе значително за стопанското развитие на областта, но и предпази населението й да бъде покосено от гладна смърт, която върлуваше тогава сред населението на Гърция, окупирана от Германия и Италия.

В крайна сметка българското присъствие през периода 1941 -1944 г. изигра важна роля за стопанското развитие на Беломорието и създаде добри обективни предпоставки за неговото социално-икономическо развитие в следвоенните години.

ADVERTISEMENT
Previous Post

Тамо долу край Белото море…

Next Post

Последният защитник на Беломорието Йото Йотов ДЕСАНТ .НЕТ

Петко Русанов

Петко Русанов

Аз съм от Стара Загора.

Next Post
Последният защитник на Беломорието    Йото Йотов   ДЕСАНТ .НЕТ

Последният защитник на Беломорието Йото Йотов ДЕСАНТ .НЕТ

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

21
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9

ТРАГЕДИЯТА НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ . СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПАВЛОС ВАСКОПУЛОС ФИЛИПОВ

май 30, 2025
Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

декември 30, 2024
ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ.  АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ. АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

декември 24, 2024
Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния  ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

декември 21, 2024

Последните публикации

ТРАГЕДИЯТА НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ . СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПАВЛОС ВАСКОПУЛОС ФИЛИПОВ

май 30, 2025
Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

декември 30, 2024
ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ.  АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ. АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

декември 24, 2024
Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния  ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

декември 21, 2024
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

ТРАГЕДИЯТА НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ . СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПАВЛОС ВАСКОПУЛОС ФИЛИПОВ

май 30, 2025
Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

декември 30, 2024
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist