На 1 декември едно интервю на известния гръцки композитор Стаматис Краунакис в забавно предаване на гръцката телевизия предизвика бурни реакции в цяла Гърция. Изявлението, което разбуни страстите в голяма част от гръцкото общество бе: „Дойде приятел от Северна Гърция и ми каза: „От колко години хората в Северна Гърция говорят на гръцки език? От сто? Преди освобожденията са говорили на български”. Както казват, никой от живеещите над Ламия (град в Централна Гърция) не разбира гръцки език”.
Тъй като историческите и етнографските факти са такива, че казаното от Краунакис напълно отговаря на истината, истерията около неговите думи изглежда необяснима за живеещите извън Гърция. От гледна точка на гръцката национална митология обаче композиторът извърши най-големия грях към гръцкия народ – в две изречения той припомни скритата история на разширяването на модерната гръцка държава. Когато през 1912 г. гръцките армии окупират земите на Беломорска Македония, а през 1919 г. и Беломорска Тракия, там ги посреща българско население, което не знае и дума гръцки, и за което гърците представляват екзотика. Въпреки всички усилия, репресии, изселвания, преследвания и последователен асимилационен натиск, и до ден днешен в северните краища на Гърция живее българско население, чийто брой варира според различните изследователи от 250 000 до 550 000 души. Има цели села, в които и сега не живеят други хора, освен българи.
Българският език обаче далеч не е единственият, който се употребява в гръцките предели. В Епир продължава да живее и да се развива влашкият народ, който всъщност е коренното население на тези земи (както българите са най-старото оцеляло до днес коренно население на Македония и Тракия). Много влашки села има също в Тесалия, както и в района на Олимп. И тук, въпреки опитите за асимилация, влашкият език и самосъзнание са живи. Даже нещо повече – отношението на гърците към тях не е толкова брутално, каквото е към българите, и това им позволява да имат своя особена културна автономност, запазваща тяхната самобитна култура в доминиращата гръцка езикова среда.
Реклама на таверна в едно тесалийско влашко село. Името на таверната е изписано на влашки език с латински букви и преведено означава „При нас“.
Етикет на бутилка влашко вино от района на Мецово (Епир). Името означава „Червено от планината“, изписано е отново на влашки език с латински букви.
Като прибавим към всичко това и наличието на почти 700 000 албанци, които наводниха Гърция след 1989 г., а и като припомним, че и до днес в Пелопонес, Атика, Беотия и дори по някои от беломорските острови живее старо албанско население, оцеляло от средновековните времена, ще разберем защо двете кратки изречения на Краунакис предизвикаха такъв отзвук. Навсякъде, както у дома, така и навън, Гърция е представяна като монокултурна и моноетническа страна, в която има само едно малцинство, и то е религиозно – мюсюлманите в Беломорска Тракия. Истината обаче е много по-различна. Малцинствата в Гърция са над 25% от общия брой на населението и продължават да се увеличават. Независимо от това, от 1912 г. досега окупацията на Македония и Тракия е представяна винаги като освобождение, а над българите, власите и албанците пада тежкият саван на гърцизма.
Краунакис повдигна, волно или неволно, за кратко този саван и припомни историческите грехове на гръцката нация спрямо нейните съседи. Грехове, които тя все още отрича и не иска да признае…
