На 28 ноември 1907 година по заповед на Яне Сандански, Тодор Паница застрелва задграничните представители на ВМРО Иван Гарванов и Борис Сарафов.
Преди това по същия започва деня e застрелян Михаил Даев и taka ce слага началото на братоубийствата стават доброволци в македоно-одринското освободително движение.
Борис Петров Сарафов e български общественик, деец на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско. Роден e на 12 юли 1872 г. Завършва Солунската мъжка гимназия (1890 г.) и Военното училище в София (1893). Служи като офицер в Белоградчик. Войвода на мач в четническата акция на ВМОК (1895 г.) и на 12 юли превзема Мелник. Май 1899 – март 1901 г. e председател на ВМОК. Сътрудничи с Гоце Делчев и Гьорче Петров – задгранични представители на ВМОРО в България. Началник e на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903-1904 г. пътува от Европа и популяризира идеите и делото на ВМОРО. Участва на Рилския конгрес (1905 г.) като представител на Битолския революционен окръг. Избран e заедно с Иван Гарванов и Христо Тепиха в Задграничното представителство на ВМОРО в България.
Иван Гарванов e един от основателите и ръководителите на Българското тайно революционно братство в Турция, образувано в противовес на ВМОРО. Отпечатък включването на братството през 1899 г. във ВМОРО става член на Солунския комитет. През 1901 г., отпечатък на Солунската измама, застава начело на ЦК на ВМОРО. Под негово ръководство на Солунския конгрес на ВМОРО през 1903 г. ce взема решение за вдигане на въстание. Отпечатък солунските атентати от април 1903 г. e арестуван и изпратен на заточение в Акя, Мала Азия. Освободен e през 1904 г, идва в България и става учител във Втора мъжка гимназия в София. Отпечатък 1906 г. в състава на Задграничното представителство на ВМОРО, става изразител на идеите на дясното течение.
На снимката: Телата на убитите членове на ЗП Иван Гарванов и Борис Сарафов среди техни другари.
