• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
Advertisement
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • ВМРО
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • ВМРО
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result
Home България

Роден е в Пловдив на 24 ноември 1896 г – ЦАНКО ЛАВРЕНОВ УК

Петко Русанов by Петко Русанов
ноември 26, 2020
in България
0
Роден е в Пловдив на 24 ноември 1896 г  – ЦАНКО ЛАВРЕНОВ УК
0
SHARES
30
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Цанко Иванов Лавренов (с рождено име Александър-Стефан Иванов Лавренов) е български художник-живописец.

Роден е в Пловдив на 24 ноември 1896 г. Още по време на ученическите си години във Френския католически колеж „Свети Августин“[1], в родния си град, знае, че ще се посвети на изкуството.

През 1921 и 1922 г. посещава частното художествено училище „Света Анна“ във Виена. Среща се с модерното европейско изкуство, впечатлява се от сецесиона и експресионизма. Не успява да получи академично образование, но с още по-голяма убеденост се отдава на художническото поприще.

Първата работа, която му носи известност е акварелната рисунка „Иконописец“ от 1926 г., изпълнена в традицията на средновековната миниатюра. Скоро след нея се появяват и първите пейзажи от Стария Пловдив и Рилския манастир.

След завръщането си в Пловдив развива активна творческа и обществена дейност, свързана с изложбите на Дружеството на южнобългарските художници. Един от върховете в творчеството му е големият живописен цикъл, създаден след пътуванията му до Света Гора (1935 – 1936).

Цанко Лавренов е автор на Стопанската карта на България в българския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 г.

Заедно със съпругата си Йорданка се установяват в София в края на 1930-те и началото на 1940-те години. По време на Втората световна война е мобилизиран в Битоля. Посещава Скопие, Прилеп, Велес и Охрид. По това време рисува „Манастирът Св. Пантелеймон при Велес“, „Манастирът Трескавец при Прилеп“, „Манастирът Св. Иван Канео“, „Манастирът Св. Наум“. След поредното си завръщане в Пловдив през 1943 г., Цанко Лавренов участва в конкурса „Куршум хан“ и го печели с едноименната си картина.

През 1946 г. създава „Манастирът Зограф“ и завършва „Старият Пловдив“ – диптих. След дълъг период на проучване в Търново, през 1947 г. създава монументалната картина „Търново, столица на Второто Българско царство“. В годините на отричането на съдържателното изкуство и обявяването му за „формализъм“ Лавренов пише статии и критика, а семейството се издържа благодарение на шивашкото ателие на съпругата му Йорданка.

Възможностите му да бъде добър композитор и изящен живописец се проявяват в големите картини, показващи някои от строежите на „новото време“ – социализма. Такива са „Строежът на язовир „Беглика“ (1956), „Язовир „Васил Коларов“ (1956), „Строежът в центъра на София“ (1954 – 1966). По това време рисува и „Ранна пролет в планината“ (1952), „Седлото“ (1955), „Мушанки“ и „Лалета“ (1955).

Краят на 1950-те години бележи началото на нов творчески и житейски импулс. Цанко Лавренов заема полагащото му се място в културния елит на страната. Участва в съвместната изложба с Владимир Димитров – Майстора в Лиеж, Белгия, през 1958 г.

През 1964 – 1967 г. урежда самостоятелни изложби в Прага, Будапеща, Варшава, Западен Берлин и Москва.[1]

Емблематични за творчеството му остават „Селски панаир в Пловдив“ (1967), мислена и преживявана повече от 30 години, изящната и празнична „Малка нощна музика“ (1967). През 1968 г. следва „Габрово 1847“ – картина, работена повече от две години. Изучил обстойно историята на Габрово, художникът се спира на един важен момент – Първото просветно събрание, начело с Васил Априлов. На фона на старото Габрово в църковния двор Априлов е събрал местните първенци и ги приканва да подпомогнат финансово строежа на училището. През същата година Лавренов проектира декорите за танцовата драма „Нестинарка“ от Марин Големинов, поставена с голям успех в Софийската опера.

Лавренов отказва да продава своите картини на световни музеи и галерии, на частни колекционери. Издирва и откупува картини, продадени преди години. „Един живот не стига“, пише Цанко Лавренов в писмо до приятел.

Освен като художник, Цанко Лавренов има солидно присъствие в културния живот с активната си критична дейност по въпросите на изобразителното изкуство. Оставя голям масив от публикации, научни рецензии, монографични изследвания за художници.

Умира на 18 октомври 1978 г. в град София.

Картини

  • „Старият Пловдив“ – графика
  • „Рилски манастир“ (1942)
  • „Светогорският манастир Хилендар“ (1942)
  • „Смолянски езера“ – пейзаж (1946)
  • „Пловдив“ (1946)
  • „Рилски манастир“ (1950)
  • „Малка нощна музика“ (1967)
  • „Пловдивски възрожденци“ (1970)
  • „Иконописецът“
  • „Хисар капия“ – графика
  • „Ламартиновата къща“ – графика
  • „Кулата на Сахаттепе“ – графика
  • „Джамбазтепе“ – графика
  • „Имарет джамия“ – графика
  • „Новият мост на Марица“ – графика

Монографии

Цанко Лавренов е автор на монографии за художниците Веселин Стайков (1955), Елисавета Консулова-Вазова (съвместно с Бинка Вазова, 1956), Златю Бояджиев (1958), на мемоарната книга „По стръмната пътека“ (1968) и на голям брой студии и статии по въпроси на изкуството.

Почетни звания

Удостоен със званията „Заслужил художник“ (1952), „Народен художник“ (1954). Лауреат на Димитровска награда (1968) и Герой на социалистическия труд (1969).

Други

  • Националната художествена гимназия в град Пловдив носи името на Цанко Лавренов.
  • Името на Цанко Лавренов носи морският нос Цанко Лавренов на остров Робърт, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[2]

Галерия

  • Паметна плоча на художник „Цанко Лавренов“, Пловдив

  • ГХГ Музейна експозиция Цанко Лавренов, Пловдив

  • ГХГ Музейна експозиция Цанко Лавренов, Пловдив

Бележки

  1. ↑ Нагоре към:а б СОФИЯ—ЕВРОПА, стр.177.
  2. ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)

Източници

  • СОФИЯ—ЕВРОПА. Българската живопис (1900 – 1950) в контекста на европейското изкуство“: Каталог на изложба, декември 1996 – февруари 1997. Ружа Маринска, Петър Щилиянов (съставители). Нац. худож. галерия, София, 1999. ISBN 954-90243-3-4.

Външни препратки

  • Сайт на Фондация „Цанко Лавренов“
  • Кратка биография на Цанко Лавренов, живот в дати и две статии за него от Емил Паралингов и Йорданка Христозова, pravoslavieto.com
  • Димитър Аврамов, „Цанко Лавренов. Праисторически видения в декоративното му творчество“, Портал за култура, изкуство и общество, 14 юни 2016
Previous Post

На 22 ноември 1883г. в Сливен е роден Панайот Тодоров Христов Сирак Скитник

Next Post

БАКАДЖИКА ДИМИТРИНКА МИТОВА

Петко Русанов

Петко Русанов

от стара загора

Next Post
БАКАДЖИКА ДИМИТРИНКА МИТОВА

БАКАДЖИКА ДИМИТРИНКА МИТОВА

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 29.5k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
Арогантност: ДПС направи поредния голям ихтибар на българската демокрация  ОГНЯН МИНЧЕВ ФАКТОР.БГ

Арогантност: ДПС направи поредния голям ихтибар на българската демокрация ОГНЯН МИНЧЕВ ФАКТОР.БГ

април 16, 2021
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

9
ТОЙ Е ИСТОРИК

ТОЙ Е ИСТОРИК

4
ЕДНО ИНТЕРВЮ В ПАРИЖ – ЕВГЕНИ СИЛЯНОВ С ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ

ЕДНО ИНТЕРВЮ В ПАРИЖ – ЕВГЕНИ СИЛЯНОВ С ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ

4
На 17 април 1903г.  – СМИЛЕВСКИ КОНГРЕС НА ВМРО – В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЪСТАНИЕТО

На 17 април 1903г. – СМИЛЕВСКИ КОНГРЕС НА ВМРО – В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЪСТАНИЕТО

април 17, 2021
Кой е платил 300 000 лева на „Евроком“ за да показват тъй путинолюбивия рублолюбец Костя Копейкин?

Кой е платил 300 000 лева на „Евроком“ за да показват тъй путинолюбивия рублолюбец Костя Копейкин?

април 17, 2021
ИЛЛЮСТРАЦИЯ БЯЛО МОРЕ :Христо Силянов. От Витоша до Грамос. София, 1984, с. 591-952.

ИЛЛЮСТРАЦИЯ БЯЛО МОРЕ :Христо Силянов. От Витоша до Грамос. София, 1984, с. 591-952.

април 17, 2021
ЖИВИ ТОРПИЛИ В БИТКАТА ЗА СОФИЯ – ПОРУЧИК НЕДЕЛЧО БОНЧЕВ – ДОЦ. Д-Р ПЕТЪР НЕНКОВ

ЖИВИ ТОРПИЛИ В БИТКАТА ЗА СОФИЯ – ПОРУЧИК НЕДЕЛЧО БОНЧЕВ – ДОЦ. Д-Р ПЕТЪР НЕНКОВ

април 17, 2021

Последните публикации

На 17 април 1903г.  – СМИЛЕВСКИ КОНГРЕС НА ВМРО – В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЪСТАНИЕТО

На 17 април 1903г. – СМИЛЕВСКИ КОНГРЕС НА ВМРО – В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЪСТАНИЕТО

април 17, 2021
Кой е платил 300 000 лева на „Евроком“ за да показват тъй путинолюбивия рублолюбец Костя Копейкин?

Кой е платил 300 000 лева на „Евроком“ за да показват тъй путинолюбивия рублолюбец Костя Копейкин?

април 17, 2021
ИЛЛЮСТРАЦИЯ БЯЛО МОРЕ :Христо Силянов. От Витоша до Грамос. София, 1984, с. 591-952.

ИЛЛЮСТРАЦИЯ БЯЛО МОРЕ :Христо Силянов. От Витоша до Грамос. София, 1984, с. 591-952.

април 17, 2021
ЖИВИ ТОРПИЛИ В БИТКАТА ЗА СОФИЯ – ПОРУЧИК НЕДЕЛЧО БОНЧЕВ – ДОЦ. Д-Р ПЕТЪР НЕНКОВ

ЖИВИ ТОРПИЛИ В БИТКАТА ЗА СОФИЯ – ПОРУЧИК НЕДЕЛЧО БОНЧЕВ – ДОЦ. Д-Р ПЕТЪР НЕНКОВ

април 17, 2021
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВМРО НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Възраждане
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • История на света
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Традиции

Последни публикации

На 17 април 1903г.  – СМИЛЕВСКИ КОНГРЕС НА ВМРО – В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЪСТАНИЕТО

На 17 април 1903г. – СМИЛЕВСКИ КОНГРЕС НА ВМРО – В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЪСТАНИЕТО

април 17, 2021
Кой е платил 300 000 лева на „Евроком“ за да показват тъй путинолюбивия рублолюбец Костя Копейкин?

Кой е платил 300 000 лева на „Евроком“ за да показват тъй путинолюбивия рублолюбец Костя Копейкин?

април 17, 2021
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist