На 26 ноември 1922г. в бой с гръцка жандармерия в село Глобочени ЗАГИВА ЧЕТАТА НА ИЛИЯ ДИГАЛОВ АСЕН ВИДЕНОВ

На 26 ноември 1922г. в бой с гръцка жандармерия в село Глобочени, Мала Преспа (днес в Албания) геройски загива Илия Дигалов, наричан Ильо Дигала. Виден български революционер и национален герой. Деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско, костурски и преспански войвода. Дигалов заедно с четирима свои четници е предаден на гръцките власти от кмета на Глобочени – Пандо Тушков (Шушков) срещу 20 000 драхми. Загубата на Илия Дигалов е оценена от Иван Михайлов като една от най-големите за ВМРО в Западна Македония преди 1924г. Като преспански войвода Дигалов е наследен от Петър Ангелов.

Роден в едно от най-западните костурски села – Въмбел. До второ отделение учи в гръцко училище, след което две години – в българско. Още от юношеските си години е куриер на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. По време на Балканската война е четник при Васил Чекаларов. След Междусъюзническата война става подофицер от гръцката армия, но дезертира и става войвода на чета в Костурско и Преспанско – дейност, която продължава и по време на Първата световна война. След 1918г. е в България, където прави опити да продължи обучението си.

В края на 1919г. с помощниците си Алия Ибраим от Пласница, Кичевско, и Стоян Георгиев от Стение, Преспанско, Илия Дигалов заминава за Македония, като действа в Горна Преспа. През пролетта на 1920г. действат в Кичевско, а през лятото – в Охридско. Зимата на 1920-1921г. прекарват в Албания, а през пролетта действат в Преспа. С другарите си Дигалов възстановява мрежата на Вътрешната македонска революционна организация, организира ятаци и наказва колаборационисти.

В 1921г. тръгва за България, но е предаден и след сражение в Мариово е ранен. Укрива се при ятаци в Прилепско. След ново сражение край Вардар се връща и се оттегля в Албания. Действа в Костурско, а после през Албания минава в Преспа, където действа до зимата.

През пролетта на 1922г. продължава дейността си в Горна Преспа, през май се прехвърля в Костурско, а след това организира селата в Мала Преспа, които по това време са в гръцка територия. През септември 1922г.

Внукът на Илия Дигалов – Иван Сотиров Дигалов емигрира през 1927г. в Торонто, Канада, където е активен член на македоно-българската църковна община и на МПО „Правда“.

На 26 ноември 1922г. край с. Глупчени днешна Албания в бой с гръцка жандармерия геройски загива Стоян Георгиев. Български революционер и национален герой, деец на ВМРО.

Роден е в преспанското село Стение. Влиза във ВМРО. Става помощник на Илия Дигалов и заедно с него и Алия Ибраим от Пласница, Кичевско, в края на 1919г. заминава за Македония, като действа в Горна Преспа. През пролетта на 1920г. действат в Кичевско, а през лятото – в Охридско. Зимата на 1920-1921г. прекарват в Албания, а през пролетта действат в Преспа. С другарите си Дигалов възстановява мрежата на ВМРО, организира ятаци и наказва колаборационисти.

През септември 1922г. Илия Дигалов и Стоян Георгиев са предадени от кмета на Глобочени, Мала Преспа и загиват в бой с гръцка жандармерия. Според някои сведения, в предателството имат участие и двама каракачани, впоследствие наказани от ВМРО.