На 26 ноември 1883г. в Пловдив умира Панарет Пловдивски. Виден български народен будител и православен духовник от Възраждането, митрополит на Пловдивската епархия. Борец за независимост на Българската православна църква от гръцката патриаршия.
Роден е като Петър Иванов Мишайков в 1805г. и произхожда от големия български род Мишайкови от село Пътеле, Южна Македония, днес Агиос Пантелеймонас, откраднато от Гърция. По-голям брат е на видния български лекар и общественик Константин Мишайков. Петър Мишайков учи в гръцка гимназия в Битоля, Кожани, в училището на Теофилос Каирис на остров Андрос и през 1838г. в гимназия в Атина, където е сред основателите на Славяно-българското ученолюбиво дружество. След това завършва Историко-филологическия факултет на Атинския университет през 1843г., а оттогава до 1844г. преподава в гръцката гимназия в Битоля, а след това приема духовен сан и постъпва при янинския митрополит. Издига се в църковната йерархия и става лампсакски епископ в Кизическата митрополия. На 26 януари 1858г. е назначен за митрополит на Ксантийската и Перитеорийска епархия.
След 10г, на 25 февруари 1861г. в разгара на българо-гръцката църковна разпра, Цариградската патриаршия го назначава за митрополит в Пловдив, след уволнението на миналия на българска страна Паисий Пловдивски. Първоначално Панарет е лошо приет от българското население в града, но през 1868г. се отмята от Патриаршията и прегръща българската църковна кауза. В 1871г. е делегат на Първия български църковно-народен събор. В началото на 1872г. заедно с Иларион Ловчански и Иларион Макариополски е заточен от османските власти в Измит (Никомидия), но след по-малко от месец под натиска на цариградската българска колония заточениците са освободени. В същата година Панарет е избран за пловдивски екзархийски митрополит и член на Светия Синод на новоучредената Българска екзархия. След края на Руско-турската война в 1878г. Панарет, по думите на Кирил Български, е:
„Един от непримиримите участници в съпротивата срещу Берлинския договор, имайки пред вид и тежката съдба на своето отечество Македония.“
Сътрудничи на вестниците „Македония“ (1870), „Право“ (1870-1871), „Век“ (1874), списание „Читалище“ (1875) и вестник „Напредък“ (1876-1877). Автор е на „Надгробное пение или последование утренное во святую и великую суботу. Нарядил по нов устав и издал със свое иждивение П. Панарет, сингел на Бълг. църква при Фенер, Цариград. Везирхан № 20, в печатницата на Т. Дивитчиана, 1866“. Умира в Пловдив в 1883г. Панарет е пловдивски митрополит до смъртта си в 1883г.
