На 22 ноември (нов стил) 1833г. в Шумен е роден Добри Попвасилев Войников. Виден български народен будител, възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на ХХ век. Пиесите на Войников съставят главния репертоар на българския възрожденски театър. Те утвърждават и някои литературно-художествени традиции, възприети в драматургията на неговите последователи Васил Друмев и Иван Вазов.
Роден в семейството на поп Васил Войников. Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград (1856—1858). През целия си живот е учител — отначало в Шумен (1858—1864),където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864—1870) и в Гюргево (1873—1874).
През 1860г. Добри Войников издава „Сборник от разни съчинения“, антология на френската литература, която предизвиква полемики в печата между франкофили и русофили. По-късно публикува „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е сочена за един от най-добрите образци на българската литературна теория от 70-те години.
През зимата на 1865г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. През 1869г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). От 1870 до 1876г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се връща през 1874г., след като приема руско поданство. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф.
Произведения:
Кратка българска история. Виена, 1861
Кратка българска граматика с упражнения. Браила, 1864
Българска граматика за първоначални ученици. Виена, 1869
Песни любавни, хороводни, сватбенски и смешни (Браила, 1868)
Сборник от разни съчинения. Изчерпени из французката литература и преведени с прибавления на няколко български съчинения за пример на младити, что ся занимават с писменост (Цариград-Галата, 1860)
Ръководство за словесност с примери за упражнение в разни видове съчинения на ученици в народните ни мъжки и женски училища. Виена, 1874
Исторически пиеси Редактиране
Райна княгиня (1866)
Покръщение на Преславски двор (1868)
Велислава, българска княгиня (1870)
Възцаряването на Крума Страшний (1871)
Комедии Редактиране
Криворазбраната цивилизация (1871)
Чорбаджията (1881)
По неволя доктор (1862)
Битова драма Редактиране
Диманка или вярна пръвнинска любов (ръкопис – 1876).
