На 23 ноември 1952г. в София умира Тачо Хаджистоенчев. Български революционер и национален герой. Деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Още 17 годишен Тачо прави опит да се включи в чета, заминаваща за Македония. Молбата му е отхвърлена от Задграничното представителство на ВМОРО с мотива, че е още твърде млад и неопитен. На следващата 1905г. обаче, вече навършил 18г., Тачо Хаджистоенчев се включва в четата на драмския войвода Михаил Даев. Близо две години той обикаля Драмско заедно с Даев и участва в редица сражения с турски потери и гръцки андарти. Секретар е и в четата на Христо Манов.
Участва в Балканската война в 1912г. като доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в четата на Георги Занков, във Втора отделна партизанска рота и във 2 рота на 15 щипска дружина. Носител е на орден „За храброст“ IV степен. По време на Първата световна война Тачо Хаджистоенчев е взводен командир в 4 пехотен македонски полк от 11 дивизия.
Той e роден на 29 септември 1887г. в Стара Загора. По-големият му брат Иван загива през 1902г. като четник при село Ковачево, Разложко.
Към края на 1906г. Тачо се прибира в България, но през пролетта на 1907 отново се връща в Драмско, придружен от приятеля си от Стара Загора, Стоян Медникаров. През есента отново се прибира в България, за да отбие редовната си военна служба. След казармата започва работа като жп работник.
След краха на Хуриета група дейци на ВМОРО, начело с Тодор Александров и Христо Чернопеев започват възстановяването на ВМОРО. Тачо Хаджистоенчев през 1911г. постъпва в четата на Христо Чернопеев. През декември 1911г. Тачо Хаджистоенчев поема ръководството на Организацията в Разложка околия. До Балканската война е разложки войвода, четата му взема активно участие в освобождението на Пиринска Македония.
През 20-те години се установява да живее в София, където умира на 23 ноември 1952г.
